Законопроектът за въвеждане на законно регламентирана минимална работа заплата в Германия бе приет от Бундестага с голямо мнозинство. През следващата седмица текстът трябва да премине и през Бундесрата (горната камара на Парламента). С текстовете се приема минимална заплата от най-малко 8,5 евро на час от 1 януари 2015 г за около 3,7 млн. души. Изключени са лица под 18 години, за да не се създаде стимул за навлизане на трудовия пазар, вместо да се започне професионална подготовка или да се продължи образованието.

Бундестагът - долната камара на германския парламент, одобри въвеждането на минимално почасово заплащане на национално равнище от 8.50 евро/час. Решението слага точка на разгорещения дебат по темата между политици и представители на бизнеса в страната през последните месеци, заключава ДПА.

От общо 601 гласували депутати 535 се обявиха в полза на законопроекта и само петима са против. Останалите 61 депутати се въздържаха. Законът за въвеждане на минимално почасово възнаграждение е една от ключовите реформи на участващата в управляващата коалиция Германска социалдемократическа партия. Социалдемократите изрично поставиха прокарването му като условие за съставяне на широка коалиция с консервативния Християндемократически съюз на канцлера Ангела Меркел.

Според лявоцентристката партия официалното минимално заплащане е необходимо, за да се намали растящото социално неравенство в източната и западната част на Германия.

"Физически претоварена, евтина и незащитена работна ръка. Такава е реалността за милиони германски работници до този момент. Тази картина вече е в миналото. Днес поставихме крайъгълен камък в политиката по заетостта в Германия. Въвеждането на минимална работна заплата в цялата страна е необходимо, за да почувстват справедливост хората, които полагат тежък физически труд, но са зле платени. Близо 4 милиона души ще почувстват ефекта на мярката.", каза

Андреа Налес – министър на труда на Германия.

От своя страна противниците на въвеждането на минимално почасово заплащане твърдят, че тази реформа ще накара множество малки фирми – особено тези в източните части на страната, където заплатите са по-ниски – да съкратят част от служителите си.

За разлика от повечето европейски страни досега Германия избягваше въвеждането на минимално заплащане, защото такъв закон се смяташе за политическа намеса в преговорите между профсъюзи и работодатели. Вместо това страната разчиташе на колективни договори в отделните сектори и региони.

Новият закон включва повече изключения от предвидените, което според думите на министър Налес ще улесни прехода. Определени сектори ще имат правото да въведат минималното заплащане след две години, за да могат да се пригодят към новите условия. Някои социални групи, включително краткосрочни стажанти, малолетни и дългосрочно безработни, могат при определени условия да получават по-ниско заплащане. На 1 януари 2017 година законът ще обхване всички категории работници в Германия.