Проблемите и предизвикателствата пред достъпа до образователната система на търсещите и на получилите закрила в България бяха обсъдени на експертна кръгла маса в президентската институция. Форумът се реализира съвместно от Комисията по предоставяне на убежище при Президента на Републиката, "Каритас България" и Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.

Образованието е първата стъпка в интеграцията на потърсилите и получилите закрила в България чужденци, а обучението по български език е в основата на целия процес, беше подчертано по време на дискусията на „Дондуков“ 2. По данни на Регионалния инспекторат по образование-София, децата, получили закрила у нас, са 2135, като 1624 са на възраст до 13 години, а 511 са на възраст от 14 до 17 години. Едва около 40 са децата с бежански или хуманитарен статут към момента, които са постъпили в българската образователна система, основно в столични училища. Те се обучават по български образователни програми.

Като основни проблеми пред обучението по български език на получилите закрила бяха откроени непригоденият за това образователен процес, липсата на обща институционализирана програма и затрудненият достъп и липсата на специфични учебни пособия.

По отношение на най-малките предизвикателствата са свързани с несъответствие на възрастта им с класа, в който се обучават, с езикови дефицити, с липсата на специални програми и педагогически предложения за работа с деца-бежанци, сочи анализ на "Каритас България". Проблем е и недостатъчното финансиране на допълнителни занимания, което е сред факторите, влошаващи мотивацията на най-малките да бъдат активни в образователния процес.

Обучението на децата е допълнително затруднено от езиковата бариера между родителите и преподавателите, което не насърчава родителската помощ при усвояването на учебния материал, както и от липсата на достатъчно социални контакти на децата с техни български връстници. Според експертите, българският език и приемането на българската култура от чужденците остава тежък проблем при реализацията на интеграционните усилия.

Участниците в дискусията бяха единодушни, че част от проблемите могат да бъдат преодолени с подобряване на междуинституционалното сътрудничество, активното взаимодействие с медиите и повече усилия за създаване на предпоставки за успешно приобщаване на децата към образователната система. Необходими са също така повече разяснителни дейности от служителите в центровете на ДАБ, както и въвличане на самите чужденци като активна, а не единствено като засегната страна, тъй като интеграцията е двустранен процес.

В момента безплатно обучение по български език осъществяват Държавната агенция по бежанците, Каритас-България, Българският червен кръст, няколко столични училища, неправителствени организации и доброволци, стана ясно още на форума. В Ливанското частно училище в столицата се обучават около 80 деца на получили закрила у нас чужденци. Едва 20 обаче е общият брой на децата-бежанци в българските училища с налични документи за завършено образование и с призната образователна степен.

На форума бяха представени нова методика за прием и записване на деца-бежанци в училище и нови учебни програми за деца и възрастни бежанци, разработени от „Каритас България“.

Прогнозите на Държавната агенция за бежанците са, че броят на търсещите и на получилите закрила в България отново ще се увеличи, като броят на децата в училищна възраст ще бъде към 2000. Това ще задълбочи проблемите, свързани с тяхната интеграция. Участниците в работната дискусия подчертаха, че мерките за насърчаване на образованието на чужденците трябва да бъдат заложени адекватно в Националната програма за интеграция на бежанците.

От януари 2013 г. до месец април 2014 г. закрила у нас са потърсили 9495 чужденци. Статут са получили 6104 лица, от които 2337 са със статут на бежанци.

В кръглата маса участваха председателят на Комисията по предоставяне на убежище при президента Лиляна Станкова, председателят на ДАБ при МС Николай Чирпанлиев, генералният секретар на „Каритас България“ Емануил Паташев, националният съветник по закрилата към Върховния комисар на ООН по бежанците, представители на Регионалния инспекторат по образование-София, експерти и преподаватели по български език.