Никой не е защитен. Не беше и 15 годишния Денислав Русков, млада баскетболна надежда, който бе смазан на тротоара на спирката от пиян шофьор, докато чака автобус на бул."8-ми Приморски" във Варна. Убиецът му щеше да получи 3 години затвор, но в последствие го осъдиха на 8 години затвор за непредумишлено убийство.

Никой не е защитен. Не беше и 20 годишната Лора Казанлиева, чиито живот бе отнет на пешеходната пътека на бул."8-ми приморски" на пресечката с ул. „ Найден Геров” от моторист. Убиецът й получи 2 години условна присъда, която след обжалване бе увеличена на 2,5 години. Именно майката на Лора, Нели Петрова, за която се говори и в текста на Лора Симеонова по-долу, стана народен представител.

Никой не е защитен : Не беше и 12 годишната Николина Борисова от Варна, която бе пометена на пешеходна пътека, докато гостува на баба си в Русе. Човекът, който уби Ники с атомобила си шофирайки със 72 км/ч, експертизата доказа, че е пренебрегнал шест знака, които сигнализират за легнал полицай, пешеходна пътека, намаление на скоростта, преминаване на слепи граждани. А през това време е бил с малкото си дете в колата. Присъдата му за отнетия живот на шестокласничката Ники е 2 години и 6 месеца.

Никой не е защитен, това по-долу са заглавия, които сте чели в Moreto.net. Но разбираме ли... това не са заглавия, това са човешки животи, животите на нашите и вашите деца...



"4-годишно дете е блъснато от лек автомобил във Варна докато пресичало пътното платно на кръстовището на ул. „Козница” с ул. „Плевен”"

"Варненската полиция издирват шофьор, блъснал 14-годишно момче "

"4-годишно дете е блъснато от автомобил, докато пресича между две паркирали коли на ул. „Баба Тонка“ във Варна"

"Шофьор блъсна 11 годишен ученик и избяга"

"5-годишно дете е било блъснато от автомобила на неизвестен до момента шофьор"

"Дете е загинало при автомобилна катастрофа във Варна"

"9-годишно дете е блъснато от лек автомобил докато пресича пътното платно на бул. „Сливница“"

"8-годишно дете е със счупен крак, след като е било блъснато от неизвестен водач"

"Мъж без книжка блъсна дете на 6 години"

"12-годишното момче е било блъснато от лек автомобил на ул. „Никола Кънев”"

"37-годишен варненец блъсна дете"

"Мотоциклетист блъсна дете на пешеходна пътека в Аксаково"

"Шофьор блъсна дете до Хуманитарна гимназия – Варна и избяга"

"14-годишно момче е блъснато от автомобил на бул. “Сливница” на кръстовището с ул. “Ц. Дюстабанов” "

"13-годишно момиче е било блъснато на пешеходна пътека на ул. "Народни будители" в кв. "Аспарухово""

"Момиченце на 2 години е било блъснато от автомобил докато пресича пътното платно"

"Товарен автомобил блъсна пресичащо на пешеходна пътека с велосипеда си 9-годишно момче по бул. “Сливница” "

"Кола блъсна 10-годишно дете"

"8-годишно дете е със счупен крак, след като е било блъснато от неизвестен водач докато пресича пътното платно."

"Варненец без книжка блъсна дете на 4 години и избяга"

И още, и още...

Не казвайте: Че само понякога увеличавате скоростта. Че сте пили само една бира, когато сте се качили в автомобила. Че вие сте по-толерантни повечето пъти. Или сте превишили само 15 км/ч.

Включете се в шествието, което започва от сградата на Община Варна до Съдебната палата на 7 юни от 11:00 часа.

Паоло и вирусът на безхаберието

от Лора Симеонова

Мечтите у нас умират, размазани на тротоара*. Като 4-годишния Паоло от Стара Загора. По-страшно е от антична трагедия. 16 г. чакан. Дошъл по чудо на Благовещение. 4 г. гледан като принц. И брутално изтръгнат от живота - пред очите на родителите си! И от камък да си, прекършеното му колело ще ти преобърне душичката. Толкова е страшно, че ти иде да наругаеш даже Бог. Но дали неведомите пътища Господни пратиха ангелчето Паоло на небето?

Не виждам Божия пръст в тази трагедия. А само изкривената мутра на безхаберието. Тя се хили зад всеки бял ковчег, над който ридаем. А само от началото на тази година им изгубихме бройката. Пускаме по една сълза, кръстим се и тайничко въздъхваме: "Добре, че този път кървавия данък не плати моето дете!". До следващия некролог, от който се усмихва хлапе.

Много е лесно сега да разпънем на кръст и да убием с камъни "баровеца с джипа" Георги Сапунджиев. Изрод, който дава газ в пешеходна зона и премазва мечтите и бъдещето на едно семейство. Павето в лицето на шофьора убиец обаче рикошира и в нашата глава. Нека, който никога не е минавал на червено, не е "черпил кафе" катаджия и не е паркирал на тротоара, пръв хвърли камък по него. Истината е, че всички ние газим Паоло, като газим закона. Там, където днес се издига могила от цветя и плюшени играчки, само за месец са написани 30 акта - половината от тях сигурно са на родители, пробвали да "минат метър", прибирайки детето си от училище. Сега там ще забият колчета - както направиха на окъпаната с кръвта на Съни спирка на "Цариградско шосе" преди година. Но колко бодлива тел ни трябва, за да се опазим от собственото си безхаберие?

Нека Сапунджиев лежи 10 г. в затвора. Няма справедлива присъда, която да утеши родителите на Паоло. Нито тъмница, която да изчисти греха и съвестта на шофьора убиец. Нека изгние в затвора, ако това ще ни отрезви. Но надали. Защото дори Темида сега да реши с едната ръка да посече Сапунджиев, с другата потупва по рамото джигита Боскос, който преди седмица помете автобусна спирка в Пловдив със 100 км/ч. И докато Пловдив събира кръв и пари, за да проходи 15-годишната Катя, той си лежи у дома в Гърция. Нищо, че има актове за 700 лв. от незаконни гонки у нас. Ако някой българин реши да се прави на мъж по гръцките пътища, ще го одрусат 1500 евро, ще му свалят номерата и ще тича пеш до най-близката поща да си плати глобата като поп. На нас обаче децата не са ни скъпи. Безброй майки в черно плакаха по телевизията, безчет министри се снимаха с тях, а една отиде чак депутат в парламента, за да бори войната по пътищата. Какво ли й е сега, когато се налага да спасява кворума вместо децата по пътищата?

Затова бягат българите. Не за няколко стотака отгоре. Не защото на Запад е рай или политиците им са по-честни от нашите. Просто там има ред. А редът е застраховка. Макар и минимална - гаранция, че няма да сгазят мечтите и бъдещето ти на пешеходната пътека. И от себе си бягаме през Терминал 2. От вируса на безхаберието, който върлува от жълтите павета, до последното кално гето. Затова отвъд границата БГ джигитът е кротко агънце, а хитрецът на дребно - примерен гражданин.

Ваксината? Не чакайте да ни я бие властта. В момента тя не вижда по-далеч от пъпа си, драпайки да се задържи на върха. Държавата не са Орешарски, Сергей, Бойко и Местан. Ние сме. Затова другия път просто не давайте газ на червено. Или, като чуете, че някой комшия пребива системно 7-годишната си дъщеря, не злорадствайте, а звъннете на социалните - утре може да е късно. В противен случай прокобата няма да свърши с Паоло. И благата вест вечно ще се изражда в скръбна вест.