Все повече българи, завършили висшето си образование зад граница, търсят реализация у нас. Само няколко месеца след като Агенцията по заетостта (АЗ) стартира инициатива „Работа за мен”, която цели да върне младите българи в родината, 200 младежи са подали CV-тата си за работа в България. Това са студенти с дипломи от университети във

Великобритания, Германия, Холандия, САЩ и други.

„Най-голям е броят на младежите, завършили икономически специалности. След тях се нареждат тези с хуманитарни специалности, юристи, IT и инженери”, обясниха пред „Монитор” от АЗ. След като младежите изпратят автобиографиите си на адрес rabotazamen@az.government.bg, експертите на агенцията правят специален профил, който след това представят на работодатели.

Предлагаме им подходящи позиции отговарящи на заявения от тях интерес, казват експертите.

За да приемат работа у нас, висшистите от чуждестранни вузове се интересуват от възможностите за професионално развитие.

„Младежите смятат, че ще им бъде предложено адекватно заплащане спрямо квалификацията която притежават, което ще им позволи нормален стандарт на живот”, разказват още експертите. До момента двама младежи са наети на работа от български работодатели, а други 50 са в различни етапи на подбор.

За безработните младежи, завършили образованието си у нас, правителството стартира европейската инициатива „Гаранция за младежта”. Според нея държавата трябва да намери работа на всеки младеж до 4 месеца след завършването на средно или висше образование. Тези, които са рано отпаднали от училище, пък ще бъдат записвани в курсове за повишаване на квалификацията, за да бъдат конкурентоспособни. За тази цел през следващите 2 г.

България ще получи 100 млн. лв. от Европейския социален фонд.

За да насърчат мобилността на младежите, от социалното министерство предлагат в новия програмен период на ОП „Развитие на човешките ресурси” да има схема, която да поема транспортните разходи на младите служители, които живеят и работят в различни населени места. Освен това експертите ще предложат тази мярка да се прилага и за стажанти, наети по схеми за субсидирана заетост. Идеята е да се поемат разноските за първите 1 – 2 месеца, докато стажантите получат първите си заплати.