Постоянните представители в Европейския съюз на държавите-членки постигнаха принципно споразумение да добавят още 15 души и пет кримски компании в списъка със санкции срещу Русия заради кризата в Украйна. Окончателното решение дали тези наказателни мерки да влязат в сила ще бъде взето на срещата на външните министри в понеделник. Те ще вземат предвид развитието на ситуацията през почивните дни, когато проруски активисти планират да проведат референдуми в Източна Украйна за независимостта на някои региони.

В петък от ЕК подчертаха, че европейските страни са решили да подкрепят Украйна и да покажат, че действията на Русия трябва да доведат до последици, но допълват, че все още се работи по оформянето на единен отговор заради различните гледни точки на държавите-членки. Страните от ЕС се движат бавно към постигането на съгласие за прилагането на по-строги санкции срещу руските компании, а коментарите на Барозу показват колко трудно ще бъде да се постигне по-крайно споразумение.

Различията между държавите-членки, много от които зависят от доставките на руски газ, стоят на пътя към засилване на ограничените санкции срещу членове на руския елит. Докато Германия настоява за повече пространство за дипломация, други, сред които Великобритания и Франция, искат по-строги мерки срещу Москва. Европейската комисия изготвя и списък с по-сериозни икономически санкции, които могат да бъдат наложени на Русия, но има разделение между държавите-членки дали трябва да се предприемат такива действия. Според страни като Великобритания, Франция , Полша, Швеция, Дания, Чехия и Балтийските държави ЕС трябва да действа по-решително срещу Москва. В същото време обаче Италия, Гърция, Кипър, България, Унгария, Люксембург, Австрия, Испания, Португалия и Малта смятат, че все още не е нужно да се прибягва до икономически санкции.