Една от най-големите трагедии в края на миналия век е свързана с "мирния атом", който превърна името на Чернобил в синоним на рак и смърт. Сред най-засегнатите от радиацията държави е България. Но и 28 години след взрива в четвърти реактор на атомната централа в 1,23 ч на 26 април 1986 г. точните измерения в човешки драми са невидими като самата радиация, съобщава "24 часа".

Сухата статистика на регистрите за рака не може да посочи виновника. Обаче дава възможност за сравнение. През 1980 г., от когато са публично изнесените данни на Националния център по обществено здраве и анализи, болните от злокачествени заболявания са 113 336, или средно 232,7 на сто хиляди души от населението. През 2012-а тежката диагноза е съдба за 270 492 българи - малко повече от 432-ма на сто хиляди. Днес болните от рак са два пъти повече в сравнение с времето преди радиационния прах от Чернобил да падне над страната.

И прогнозите са за стръмно нарастване на новите случаи. С присъщата за медицината предпазливост онколозите не твърдят, че бумът на новообразувания е резултат само на облъчването.

Обясняват го с комплексни причини. Изреждат замърсената околна среда, нездравословното хранене, затлъстяването, пушенето, стреса, обездвижването, подценяването на имунизациите за предотвратими с ваксини вирусни заболявания (срещу провокиращия рак вирус на хепатит В и срещу човешкия папиломен вирус).

Наблягат и на един чисто обективен фактор - все по-прецизната диагностика благодарение на напредъка на науката и модерните апарати за откриване на туморите.