Учени във Флоренция са на път да разгадаят мистерията около загадъчната усмивка на Мона Лиза от портрета на известния ходожник Леонардо да Винчи. Днес започват разследванията на антрополозите, които ще направят ДНК проба от семейната гробница на флорентинския търговец Франческо дел Джокондо, който е бил съпруг на предполагаемия модел от прочутия портрет. Ако ДНК-пробите съвпадат, ще бъде направена 3D реконструкция на лицето на Герардини. Така ще стане ясно дали тя е прочутата Мона Лиза на Леонардо да Винчи.

Италиански учени отвориха гробница в църквата „Свето Благовещение” във Флоренция, за да вземат ДНК проби, чрез които се надяват да установят самоличността на модела за шедьовъра „Мона Лиза” на Леонардо да Винчи. В гробницата се намират останките на семейството на Лиза Джерардини, за която се смята, че е позирала на художника.

От векове учените гадаят коя е жената, станала модел за „Мона Лиза” и причината за загадъчната й усмивка. Учените се надяват ДНК тестовете да помогнат за установяването на самоличността й сред три скелета, открити миналата година в близък манастир. За да се сдобият с необходимото им ДНК, изследователите направили кръгла дупка в каменния под на църквата над семейната крипта на флорентинския търговец на коприна Франческо дел Джокондо, който е бил съпруг на Лиза Джерардини.

"Ще сравним и ДНК от костите с това на трите жени, погребани в близкия манастир "Света Урсула", тъй като знаем, че Лиза Джерардини е починала там като монахиня през 1542г. Надяваме се, че част от костите ще се окажат поне на един неин кръвен роднина, вероятно на нейния син Пиеро. Ако открием връзка между майка и дете, тогава ще сме открили Мона Лиза. След като се установи ДНК съвпадение, може да бъде създадена снимка на лицето на Джерардини от черепа и да бъде сравнена с картината.”, обяснява Силвано Винчети- писател и изследовател.

Леонардо да Винчи рисувал „Мона Лиза” 15 години и тя се превърна в една от най-известните картини на всички времена. Тя е една от любимите картини на художника, която той пази до смъртта си през 1519 г. След това става собственост на крал Франсоа Първи, който управлявал Франция от 1515 до 1547г. Картината е включена в постоянната експозиция на Лувъра в Париж в края на 18-ти век. През 1911 г. картината беше открадната от бивш служител на музея, който смятал, че тя принадлежи на Италия. Той е заловен от полицията две години по-късно и „Мона Лиза” се връща във френския музей. Макар малкият й размер да изненадва посетителите на Лувъра, картината е една от най-големите атракции на музея. Една от популярните, макар и малко вероятно теории е, че тя е автопортрет. Установено беше сходство между чертите на лицето на Мона Лиза и автопортрета на художника, нарисуван много години по-късно, като някои учени смятат, че това е причината за прочутата загадъчна усмивка на портрета.