Днес се навършват 28 години от аварията в АЕЦ "Чернобил". Преди 28 години светът преживя най-тежката ядрена катастрофа. На 26 април 1986 г. в 01:23 часа чернобилският реактор №4 експлодира. При експлозията загинаха двама души, а близо 300 000 души бяха принудени да напуснат домовете си. Междувременно Северна Европа бе обсипана от радиоактивни частици. Катастрофата става по време на учение за аварийно спиране на системите заради авария в електросистемата и човешка грешка.

В Чернобил борбата за удържане на замърсяването и спиране на още по-голяма катастрофа включва над 500 000 работници и се изчислява приблизително на 18 млрд. долара. Според доклад на "Грийнпийс" от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални.

В радиус от 30 км около Чернобил е обособена т. нар. "Зона за отчуждаване". Дори днес радиацията там е толкова висока, че работниците, поддържащи бетонния саркофаг работят по пет часа на ден за един месец, след което почиват 15 дни. Според украинските власти тази територия няма да бъде подходяща за живот в следващите 20 000 години. За построяването на новата защитна обвивка за чернобилския реактор ще бъдат похарчени $1,2 млрд. Тя ще бъде готова през 2015 г. и ще е най-голямата подвижна структура, изграждана някога.

В навечерието на годишнината оцелели при катастрофата и близки на загиналите се събраха на мълчаливо бдение със свещи. Жителите на Славутич в Украйна се събраха в центъра на града снощи, за да си спомнят за най-тежкото ядрено бедствие в историята. Десетки държаха запалени свещи в ръце и предвождани от свещеник се събраха пред мемориала в центъра на града.

Славутич се намира на 50 километра от "Чернобил", където на този ден през 1986 година експлодира 4-ти реактор на ядрената централа, изхвърляйки в атмосферата огромно количество радиоактивни частици. Град Славутич е построен след ядрената катастрофа.

Там живеят жителите на Припят - градът, който беше евакуиран завинаги и който няма да бъде годен за обитаване през следващите няколко века. Десетки хора загинаха след ядрената катастрофа. Не е известно какъв е броят на хората, чието здраве е пострадало по пътя на радиоактивния облак.

На 15-ти декември 2000 година последният от реакторите в "Чернобил" беше изключен завинаги. Днес в Украйна започва изграждането на нов саркофаг около разрушения реактор на атомната електроцентрала.

Мярката се предприема с цел да се обезопаси зоната около централата, в която все още има повишена радиация.

Новият саркофаг, който трябва да покрие експлодиралите реактори на АЕЦ „Чернобил”, ще бъде готов до края на 2015 година. Информацията бе потвърдена от украинските власти, които започнаха да изграждат съоръжението, за да предотвратят изтичането на радиация от авариралите реактори.

Новият саркофаг ще е дълъг 257 метра и ще е широк 150 метра, като височината му ще е 108 метра. Предвижда се структурата да издържи 45 години. Той трябва да покрие старото съоръжение, издигнато около реактор номер 4, който аварира на 26 април 1986 година и обезлюди района.

През август миналата година украинският град Чернобил беше обявен за годен за живеене. Националната комисия за ядрена безопасност на Украйна обаче припомни, че по закон е забранено да се живее в обявената след аварията изключителна зона с периметър 30 км. около АЕЦ-а. Проектът се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие и е на стойност 1 милиард и 54 милиона евро.

На 26 април 1986 г. в 1.23 ч. става най-голямата ядрена авария в света, която засяга и България. Тя се случва в помещението на четвърти блок на Чернобилската АЕЦ в Украйна, тогава част от Съветския съюз. Това е най-тежката авария в историята на ядрената енергетика. Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, като близо 60% от радиоктивните отпадъци падат на територията на Беларус. Основна причина за аварията е човешкият фактор. За 25 април 1986 г. е било планирано да се извърши профилактичен ремонт и изпитание с турбогенератора на IV блок на Чернобилската АЕЦ. Реакторът с номинална мощ от 3200 мегавата е трябвало да бъде изключен за около 20 секунди, а мощността му да бъде свалена до 700-1000 мегавата. В 1,06 ч. на 25 април започва планираното намаляване на мощността на реактора. Дванайсет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала. В 0,28 часа на 26 април е стигната мощност от 500 мегавата, реакторът е приведен в автоматичен режим на управление, но неочаквано пада до 30 мегавата. Ядрената реакция излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата (100 пъти повече от номинала). В 1,24 ч. се взривява горната част на реактора. Самата авария представлява два взрива, които разрушават енергоблока.

Стотици хиляди души са евакуирани от зоната на бедствието. Според доклад на ООН за 1995 г. броят на пряко и косвено пострадалите от аварията в Чернобилската АЕЦ е 9 милиона души. Около 0.1% от населението на земята е пряко засегнато и около 1% е косвено засегнато от аварията. В Русия хиляди деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза,директен ефект на Чернобилската авария. По официални данни от взрива са пострадали 2,5 млн. украинци, сред тях около 300 000 т. нар. ликвидатори - пожарникари и други, участвали в първоначалното ликвидиране на последиците. След катастрофата 230 000 души бяха изселени от заразената територия. Същият тип „черноболски" рак се наблюдава в цяла Европа. Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието й.

Строежът на централата е започнал през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Реакторите на централата са от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) и използват графитен забавител. Основната причина за използването на този тип cernobil_vzrivреактори е, че те са били със значително по-висока мощност от еквивалентните реактори с воден забавител строени по това време (през 70-те години най-мощният реактор ВВЕР произвеждан в СССР е ВВЕР-440 (440 MWе), а най-мощните реактори РБМК са били РБМК-1000 (1000 MWe)). Над 600 000 запасняци, военни, и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички рискови проблеми (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 километровата зона, ограничаването на риска радиацията да бъде разпространена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в рисковата зона през първите 6 месеца. От тях около 25 000 са починали под 40 година възраст а 200 000 са обявени за инвалиди. Неопределено количество хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България и Франция) да отрекат инцидента, или това че радиоактивен прах има в атмосферата им. Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките правени през 70-те години.