ВИЗИТКА: Доц. д-р Миглена Темелкова е единственият в България сертифициран обучител по лидерскиата методика „Грид”. Преподавател е във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, била е лектор и в Университета в Сефтенберг – Германия. Ръководител е на „Грид Институт“ – България и Център за учебно-тренировъчни фирми, позиционирани във ВСУ „Черноризец Храбър”. Автор е на над 50 публикации в страната и чужбина в областта на производствения мениджмънт и лидерството в бизнеса. Съсредоточила е професионалните си интереси в помощ на младите хора и работи активно за разширяване на възможностите за стимулиране на студентското предприемачество. Завършила е право във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“ и финанси в Икономическия университет - Варна. Специализирала е международно търговско право и международен бизнес. Омъжена, с едно дете на 14 години.

- Г-жо Темелкова, Вие сте единствената българка, обучаваща по световно известната лидерска методика ГРИД у нас. Какво според Вас е нужно на обществото ни – повече лидери или повече лидерство?

-Лидерите не само се раждат, те се и изграждат. Израстването на един човек като лидер е дълъг процес, в който се надграждат и шлифоват неговите лични качества. Лидерският фокус подчертава качествата на личността и е съсредоточен върху нейните знания, умения и ценности, а лидерството е организационна способност и институционален процес.

- В българския публичен живот кое от двете властва?

- В България най-често свързваме лидерството с харизматичността. По света обаче лидерът по правило следва да притежава комплекс от кумулативно налични качества. Приема се, че той е и инициативен, и информиран, и критичен, и отговорен. Лидерът убедително и аргументирано отстоява становището си, има способността да решава конфликти, взема гъвкави и адекватни на реалностите решения, справя се и с кризисни ситуации, и с неуспеха. И най-важното: лидерът е лидер, защото е приет от околните за такъв, увлича ги не само с идеите, но и с поведението си и ги прави съпричастни към определена цел.

Ако говорим в обществено-политически план, лидер е онзи, който успява с идеите и поведението си да предложи възможности за решаването на проблемите на хората. Днес обществото ни повече от всякога иска да свърже лидера с действието, а не с обещанието. В този смисъл изключително важно е не какво обещават лидерите, а какво реално правят.

В бизнеса отдавна се говори за лидерството като бранд на организациите. Именно фокусирането върху лидерството подчертава качеството на личностите в една организация, а не само на отделния лидер. Това означава, че колкото повече изградени лидери има в една организация или държава, то толкова нейните шансове да постигне лидерство в определена област са по-големи. Както сочи и световната история - велики лидери има много, но те са идвали и са си отивали, и обикновено след ефективен водач следва период на упадък. Лидерството като качество на организацията или на държавата е налице, когато има приемственост и последователност, тъй като то е трайно във времето и може да се прояви не само в бизнеса, историята, културата или науката, но и в политиката, икономиката, социалната и институционалната сфера. Лидерството, а не лидерът, е разковничето, което поддържа и прави една организация или една държава устойчива във времето и адекватна на динамиката на средата, в която се намира. Лидерството, а не лидера, изгражда трайно доверие и способства постигането на върхови резултати. Но лидерството е немислимо без лидери, чиято идентичност се свързва с очакванията на клиентите, служителите и инвеститорите, ако говорим за фирма, или с очакванията на обществото, ако говорим за политически, обществени или държавни организации.

- Можете ли да резюмирате какви са най-неотложните действия, които ще са адекватни на очакванията на българското общество?

- Обществото ни днес има нужна от национално-отговорно лидерство, което да се материализира в политики, решаващи най-наболелите проблеми на държавата ни – демографския срив, изтичането на мозъци, жизнения стандарт, икономическата жизнеспособност на българските предприятия.

- Работите в университет. Какви са днешните млади хора?

- Днес младите хора са информирани, мислещи, отговорни, много креативни и много иновативни, освободени са от предразсъдъци, говорят свободно минимум по един чужд език, прагматични са.

- Затова ли България най-често се оказва тясна, неподредена и неподходяща за тях и те търсят реализация на всички тези качества извън пределите на родината ни?

- Голяма част от тях започват да търсят професионална реализация още от първите години на обучението си. Затова в нашия университет се опитваме да обвържем потребностите на бизнеса с професионалните способности, които изграждаме у студентите си. Проблемът с младежката безработица е изключително голям. Хиляди млади хора, за съжаление, наистина напускат пределите на България, търсейки по-добри професионални възможности. Това е резултат от отдавна скъсаната връзка между потребността на икономиката от определени специалисти и образованието. Липсват преференции, и то - европейски преференции, по отношение на студентските предприемачески проекти. Как да стимулираме младите хора към икономическа активност, когато добри иновативни студентски проекти не могат да намерят реализация заради липсата на европейска политика по отношение на студентското предприемачество?

Миналата година в Центъра за учебно-тренировъчни фирми на нашия университет се родиха 11 добри и креативни бизнес идеи, но те останаха до ниво прототип, защото липсва механизъм, по който да се насърчава студентското предприемачество. А точно чрез него може да се овладее младежката безработица и изтичането на млади български мозъци.

- Има ли вариант за прекратяване на този процес, който в последните 25 години сякаш излезе извън контрол?

- Имам син на 14 години и самата аз потръпвам, като си представя, че един ден може да си стегне куфара и да замине да търси реализация в чужбина. И като майка се питам кои са приоритетите на нашата държава? Кои един, два или три основни приоритета са еднакво стратегически важни, независимо кой е на власт? Нито едно правителство не каза, че приема за ключов стратегически приоритет овладяването на демографския срив и изтичането на български мозъци в чужбина и нито едно правителство не направи реални и осезаеми от обществото ни стъпки в тази посока. Ето затова нямаме лидерство в държавата ни, но имаме лидери, които са далече от нашите проблеми и нашите тревоги.

- Вие сте кандидат за евродепутат от листата на коалиция АБВ. Защо се включвате в тази надпревара?

- И аз, както много българи, се лутах между леви и десни, между центъра и периферията. Търсех онези, които в най-голяма степен ще предложат решение на моите проблеми – семейството ми да живее нормално, детето ми да остане тук – в България, да получаваме европейски доходи и да имам европейски стандарт на живот. Не намерих политическата сила, която да ми гарантира, че на детето ми няма да му се наложи да търси препитание в чужбина, че ще имам спокойни старини и че внуците ми ще говорят български. С годините лека-полека приех, че в България е трудно да се живее нормално и започнах да разбирам все повече онези, които си купуваха еднопосочен билет и тръгваха заради насъщния, като оставяха тук родители, дом, семейство.

Съдбата на младите хора, безверието, което виждам всеки ден в очите им, разказите за безпътицата, в която се намират, финансовата им дилема между обяд или учебник – всичко това за мен е мотив да кажа, че не само познавам проблемите на децата ни и на икономическата ни реалност, но и знам как могат да бъдат решени ефективно. Затова и приех поканата на гражданското движение АБВ да стана част от листата му в предстоящите евроизбори. Приемам тази покана не само като отговорност, но и като реверанс към професионалистите и като опит най-после политиката да се повери в ръцете на тези, които познават определени проблеми.

И, за да не звуча голословно, считам че на икономиката са нужни инвестиции във високи технологии и наука, данъчни преференции за иновативните фирми, утвърждаване на енергетиката, туризма и земеделието като стратегически отрасли. Мисля, че държавата следва да работи за утвърждаването на национален брандинг в областта на туризма, а не през няколко години да променя туристическото си лого, че следва да се провежда политика за утвърждаването на България като конкурентоспособна, а не като най-евтината в света туристическа дестинация. Образованието следва да се обвърже с потребностите на бизнеса, учениците и студентите - да придобиват практически и предприемачески способности още в хода на обучението си, а политиките да са насочени към преодоляването на младежката безработица, гарантирането на нормален жизнен стандарт и достъпност до здравеопазване и образование.

Може би партиите изчерпаха възможностите си да предложат работещи алтернативи и политики. Може би е ред на гражданския заряд и гражданските движения като АБВ, основани на обществени каузи, професионални и общностни интереси. Считам, че като български граждани следва да имаме еднакви цели – работеща икономика, социална държава, европейски жизнен стандарт.