През тази седмица жителите на Украйна и на останалата част от света разбраха, че Русия няма лесно да се откаже от плановете си да разцепи Украйна и да присъедини югоизточната й част към собствената си територия. След 7 часови преговори между външните министри на Русия, Съединените щати, Украйна и Европейския съюз в Женева, в четвъртък вечерта, бе оповестена съвместна декларация, в която се казва, че ескалацията на напрежението в Украйна трябва да спре, въоръжените отряди да се разоръжат, завзетите сгради, улици и площади да бъдат освободени, а властите в Киев да гарантират амнистия на вразумилите се сепаратисти.

МАРГАРИТА РАЛЧЕВА

На пръв поглед това изглежда грандиозен успех, още повече, че за първи път след началото на украинската криза на една маса сядат да преговарят всички засегнати страни. По-доверчивите дори биха казали, че Западът е успял да притисне Русия и от тук нататък тя много ще внимава дали да се намесва във вътрешните проблеми на Украйна, или не.

По–прозорливите обаче ще се заслушат в думите на руския външен министър Сергей Лавров, че Украйна е длъжна да осигури сигурността на всички свои граждани, че ключът за уреждането на кризата е началото на подготовката за истинска конституционна реформа и ще разберат къде е уловката. А тя е отлагане, разиграване на топката, както казват във футбола, и точно когато бдителността на всички играчи е притъпена, нанасяне на поредния голов удар.

Така според мен ще действа и Путин.

В поредната си т.нар. „пряка линия”, в която той отговаря на въпросите на руските граждани и която бе предавана пряко по няколко национални телевизии, Путин директно заяви, че в Киев е извършен класически държавен преврат, че Русия няма да признае резултатите от предсрочните избори на 25-ти май и че той лично ще направи всичко, което е необходимо, за безопасността на руския народ. Като преди това не пропусна да каже, че жителите на Западната част на Украйна са коренно различни от тези в Югоизточната.

Защо ли?

Защото Западна Украйна е била и чешка, и полска, и австрийска, поради което, според него, нейните жители винаги са се чувствали като втора категория и нямат истинска национална идентичност, докато в Югоизтока винаги са били кармично свързани с Русия и затова хората са друга категория.

Погледнато исторически това е вярно, но тук важна е не историята, а ясно заявените от Путин претенции към жителите на тази част от Украйна , която започва от границата с Русия и завършва докъдето реши Путин.

Според Путин рязкото изостряне на кризата в страната е следствие от "безотговорната политика на Киев, който игнорира законните права и интереси на рускоговорящото население”. В продължение на почти 4 часа, Путин надълго и нашироко обясни на руснаците и на света, че Киев е назначил олигарси за ръководители на местната администрация в Източна Украйна и понеже хората се дразнели от тях, затова се въоръжили и започнали да превземат една след друга сградите. Той за пореден път призова новата власт в Украйна да говори с тези хора, защото те са господарите на земята там. Отрече и присъствието на руски военни части. Уж между другото спомена на няколко пъти думата „децентрализация” и така даде да се разбере, че Москва няма да се откаже от идеята за федерализация на страната, въпреки че Киев категорично отказва, знаейки, че това означава разпад и ограбване.

Точно както по думите на Путин, след разпадането на Съветския съюз, Русия се е почувствала ограбена, така сега и новата власт в Украйна осъзнава, че прекрояването на границите им зависи най-вече от Русия, но въпреки това разчита на Европейският съюз и Съединените щати.

„Западният свят няма да „продаде" Украйна", декларира полският външен министър Радослав Сикорски.

Но дали е така? И защо Западът да воюва за Украйна?

Нито Европа, нито Америка ще водят война. Каза го и президентът Обама. Така вероятно ще станем свидетели на нова дългогодишна криза от типа на ливанската, в която ще има не военно, а икономическо противопоставяне. Като се има предвид, че западната икономика е 30 пъти по-мощна от руската, няма съмнение, че губещ ще е Русия. Всичко това обаче ще става бавно и трудно.

Дори германският финансов министър Волфганг Шойбле призна преди дни във Вашингтон, че основната грешка на Запада е направена още преди 25 години при падането на Берлинската стена. „Тогава решихме, че сме победили завинаги, но това се оказа заблуда”, каза той.

В този ред на мисли не са случайни и думите на руския представител в ООН Виталий Чуркин, който заяви, че ако Украйна не гарантира равни права за всички етноси, няма да успее да запази териториалната си цялост. т.е. сценарият е готов, теренът е подсигурен, да излязат играчите.

Къде сме ние в цялата тази руска рулетка?

За съжаление по средата. Докато проевропейски настроените българи се радват, че вече сме член на НАТО и Европейския съюз и това донякъде е гаранция за сигурността ни, руският посланик у нас Юрий Исаков покани България в Евразийския съюз на Русия - грандоманския проект на Путин, който без европейска страна би бил невъзможен. И ако досега си мислехме, че тази европейска страна може да е Украйна, сега вече буди безпокойство фактът, че руснаците отново поглеждат към България.

Не по-малко безпокойство буди и фактът, че въпреки приетата декларация от Европейския парламент, в която се препоръчва проектът „Южен поток” да бъде спрян, заради руската инвазия в Украйна, българското правителство не възнамерява да замрази строежа на газопровода. Нещо повече - министърът на икономиката Драгомир Стойнев даде пресконференция и обясни на журналистите, че Русия е стратегически партньор на България и още тази година работата на българска територия ще продължи. Не каза нито дума, за това, че ние сме част от Европейския съюз и нашите основни партньори би трябвало да са в него. Не каза и как ще обясни позицията си на комисаря по енергетика Йотингер, който вече ни разкритикува за проектозакона, направен от българското народно събрание специално за руския проект.

Повече от месец това правителство не смее да обяви, че близката до Кремъл фирма „Стройтрансгаз” е спечелила конкурса за строителството, но вече анонсира "Южен поток" като един от основните си приоритети и основен стимул за икономически растеж у нас. Може би причината за това мълчание е, че основният акционер Генадий Тимченко е в "черния списък" със санкциите на САЩ спрямо висши руски и украински представители. Или че самата България бе и все още е сред страните, които се противопоставят на по-сериозни икономически санкции спрямо Русия. Куриозното е, че докато тези санкции се обмислят от 28-те държави-членки и Съединените щати, Путин заплаши със спиране на доставките на газ.

Така стара Европа, която призоваваше за ограничаване на газа от Русия и за намиране на нови алтернативни източници, се огъна, а председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу написа писмо на Путин, в което му обясни, че трябва да спазва договорите за доставка и че е длъжен да ги извести поне месец по-рано, преди да дръпне шалтера. Това пък даде увереността на руския президент да заяви пред своите граждани и пред света, че е нереално да се мисли, че европейските държави ще спрат да купуват газ от Русия и че икономическите санкции не го плашат, защото не е важен стокообмена със Съединените щати, а с Китай, защото е много по-голям и защото с Китай мислят по един и същи начин.

„Решенията на г-н Путин са лоши не само за Украйна, а в дългосрочен план те ще бъдат лоши и за Русия“, посочи американският президент Барак Обама.

И оптимистите и песимистите обаче биха признали, че още в краткосрочен план те ще са лоши и за бившите социалистически държави, в които управляват леви русофилски правителства, като България например, не като Унгария.