Президентът Росен Плевнелиев връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи поради противоречието им с Конституцията на Република България и с правото на Европейския съюз.

Законодателните промени предвиждат нови правила за придобиването на право на собственост върху земеделски земи от физически или юридически лица. Според приетите текстове, право на собственост върху земеделски земи ще могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в България повече от 5 години.

Държавният глава не подкрепя установилата се напоследък практика законопроектите да бъдат внасяни, без в мотивите да е направен анализ за съответствието с Конституцията и с правото на ЕС.

Конституцията, в зависимост от гражданството на правния субект, урежда по различен начин правото на придобиване на собственост. Конституционният критерий „гражданство“ в Закона е заменен с фактическия критерий „пребиваване” в България, респективно с изискването за „установеност” за срок повече от 5 години като условие за придобиване на право на собственост върху земеделска земя.

В противоречие с Конституцията приетите промени въвеждат забрана за българските граждани да си купят земеделска земя, ако не са пребивавали 5 години на територията на страната. Няма как държавният глава да се съгласи Народното събрание да въведе забрана българските граждани да придобиват собственост върху земеделска земя. Над 2 милиона български граждани зад граница няма да могат да придобиват право на собственост – така вместо законодателят да създава условия те да осъществяват стопанска дейност и да развиват икономиката чрез инвестиция в земеделието, въвежда забрани.

По отношение на чужденците Конституцията въвежда два режима за придобиване на право на собственост върху земи в зависимост от това дали лицата са, или не са граждани на държавите - членки на ЕС.

Придобиване на право на собственост от чужденци и чуждестранни юридически лица от трети страни според основния закон може да стане по изключение и само по силата на международен договор, ратифициран с мнозинство 2/3 от всички народни представители. Според държавния глава земеделската земя е национално богатство и трябва да бъде опазвана. Затова не бива да бъдат приемани норми, които позволяват противоречиво тълкуване и допускат чужденци от трети държави след 5-годишно пребиваване да придобиват земеделски земи. Народното събрание трябва да приема ясни норми, съобразени с основния закон и международните договори. Президентът не е съгласен с приемане на популистки предизборни решения, които могат да имат тежки последици за държавата и за българските граждани.

Приетите разпоредби представляват по същество едностранно ограничение на две от свободите във вътрешния пазар - правото на установяване и свободното движение на капитали в ЕС. През последните няколко години българското общество и институции имаха многократно възможност да възразят срещу актове на държави-членки на ЕС, които въвеждат ограничения за български граждани. Основателно се противопоставяме на ограничаване на правото на труд, на свободно придвижване и установяване, защото не искаме българските граждани да бъдат третирани неравнопоставено и в противоречие с фундаментални европейски принципи. Всички тези наши изисквания ще изглеждат неоснователни, ако в същото време българският парламент въвежда ограничения за гражданите на останалите държави-членки със закон. Според президента няма как ние самите да създаваме пречки за свободно движение на хора и капитали, а да изискваме от всички останали страни да гарантират на българските граждани тези свободи.

Неспазването на общностното законодателство няма да подобри положението на българските граждани, собственици на земеделски земи. Законовите ограничения не повишават цената на земята и няма да направят собствениците й по-богати. Стимулирането на обработването на земята и получаването на доходи от нея, осигуряващи достоен жизнен стандарт, трябва да бъдат цел на законовите промени. Създаването на предпоставки за развитие на селското стопанство и въвеждането на адекватни мерки за подпомагането му ще бъде в помощ на българските земеделски производители. Вместо заявеното намерение за подпомагане на българското общество, то ще бъде натоварено със заплащане на санкции за неспазване на правото на ЕС.