Детската бедност в България продължава да е най-високата в Европа и от 2007 г. насам вместо да вървим към решение на проблема, той все повече се задълбочава. Повече от половината български деца или 52.3% (637 000 деца) живеят в риск от бедност или социално изключване. Това са почти два пъти повече деца от средната стойност за Европейския съюз (ЕС) по този показател, която е 28.1%, алармират от Национална мрежа за децата. Има необходимост от въвеждане на цялостен подход за подкрепа на детето и семейството, чрез обвързване на социалните плащания със социална работа, категорични са от мрежата.

Недопустимо е в държава-членка на Европейския съюз деца да бъдат разделяни от родителите си поради неплатени сметки за ток. Тази категорична позиция изразяват от Национална мрежа за децата във връзка със случая на самотната майка Тереза Коцева от Кнежа, чиито деца са отнети поради неплатени сметки за ток. От обединението, което включва над 120 неправителствени организации от цялата страна, случаят на Тереза е показателен за липсата на ефективни и устойчиви решения в борбата с бедността и социалното изключване.

Членовете на Национална мрежа за децата от сдружение „Първи юни" - Бяла Слатина работят по случая, като се опитват да помогнат на майката да си върне децата и да може да полага успешно грижи за тях.

Националната мрежа за децата настоява Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание, както и Комисията за децата, младежта и спорта и Министерството на труда и социалната политика да дадат началото на сериозен и задълбочен дебат, базиращ се на конкретни анализи за това какви действия да се предприемат, за да може случаите като тези на самотната майка Тереза Коцева да бъдат решавани, като се подкрепи биологичното семейство на децата, така че да полага адекватни грижи за тях и те да останат при родителите си.

Извеждането на деца от семейството трябва да е само в крайни случаи, при които държавата и цялото общество са направили възможното, за да помогнат за трудовата, житейска и социална адаптация на семейството.

Организациите от Национална мрежа за децата са на мнение, че най-сериозният проблем е, че все още не е започнала реална дискусия за цялостна реформа в структурите, които отговарят за децата и семействата, и начина на тяхната работа. Това включва и преосмисляне на правомощията, ролята и мястото в административно-функционално отношение на Агенцията за социално подпомагане и Отделите за закрила на детето, които са част от тази структура; Държавната агенция за закрила на детето, Централната и Местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и ролята на местните власти.

Съществена и смислена реформа изисква достатъчно време и ресурси за анализи, внимателна оценка на различните възможности и широка обществена дискусия включително с експерти, работещи в областта на политиките за закрила на детето, категорични са от Национална мрежа за децата.