Варна най-вероятно ще загуби парите по проекта за изграждане на социални жилища, тъй като не може да бъде постигнато съгласие с обществото за построяването им. Това опасение изрази в предаването „Зала Пленарна” на Дарик Варна д-р Лидия Маринова, зам.-кмет по здравеопазване, образование и социални дейности. Общината планираше да построи 40 социални жилища върху общински терен с европейски пари, като за строителството на блока Варна можеше да получи от Европа до 4 млн. лева.

Жители на „Възраждане“ обаче започнаха протести срещу изграждането на социален блок в района. Недоволството им бе продиктувано от намерението на градската управа да построи сграда, в която да бъдат настанени уязвими, малцинствени и социално слаби групи.

След броженията във „Възраждане” от администрацията са намерили друг подходящ терен в Каменар, но българската част от населението не приела добре идеята там да се заселват още хора, макар че ставало дума за ромската махала в селото, разказа д-р Маринова. „Все още не сме узрели да приемем различните. В случая не става въпрос да преместим „Максуда”, а да осигурим хора в неравностойно положение”, коментира зам.-кметът.

„Договорът по проекта гарантира устойчивост и контрол на опазване на реда, плащане на сметки. Хората да се интегрират като работеща сила. Но хората твърде много са лъгани, затова не вярват на гаранциите, които даваме. Ако не се усвоят парите, те ще бъдат загубени.”

В същото време над 2000 варненци чакат за общински жилища, тъй като не могат да си позволят да плащат свободен наем. Друга идея на общината е била да се построят къщички на два етажа вместо блок, но и тя не е била приета, пак заради опасения, че жилищата ще бъдат дадени основно на роми.

Проблемът не е само варненски, стана ясно от думите на д-р Маринова. Подобен проект е бил загубен по същия начин и от Община Бургас, по същите причини.

Един милион за чужди грехове

Общината не е имала друга възможност за реакция, освен да плати почти 1 млн. лв. обезщетение на строителната фирма „Весела”. Плащането е направено преди около месец, а решението бе постановено от Върховния касационен съд. Сумата е за изграждането на Образователен център за деца в неравностойно положение в „Аспарухово”, който в момента представлява бетонна плоча с колони в гората в края на улица "Розова долина" и на практика не съществува. "Центърът" е трябвало да служи и за провеждане на ромски сватби, погребения и други чествания.

Обектът е предаден недовършен, а впоследствие е бил оставен безстопанствен и разграбен. Договорът за изпълнение е сключен в ущърб на общината, категорична е д-р Маринова. Той е бил подписан от бившия шеф на социалната дирекция Здравко Марков.

СУПЦ „Анастасия д-р Железкова” – на прокурор

На д-р Марков е и договорът за за ремонт на СУПЦ „Анастасия д-р Железкова”. Обектът е бил приет по времето на управлението на Кирил Йорданов без асансьори и без обзаведено училище. Наложило се е Общината да плати допълнително над 1 млн. лв. пари на варненския данъкоплатец, за да функционира обектът нормално. Проверка в центъра е показала, че през есента учебният корпус там ще може да заработи, тъй като вече е обзаведен.

Преписката по случая със СУПЦ „Анастасия д-р Железкова” е изпратена в прокуратурата за проверка. Действията на предишната общинска управа по отношение на СУПЦ се разследват, но не е ясно дали Здравко Марков ще бъде подведен под отговорност.

За да се предпази от подобни случаи, общината трябва да внимава в конкурсите за отдаване на обектите за строеж, както и да осъществява добър контрол как се изпълнява договорът, смята д-р Маринова.

Тубдиспансерът фалира, ако държавата не вземе мерки

Общината може да стане обект на съдебно преследване, ако продължи да помага финансово на Тубдиспансера, посочи д-р Маринова. Там проблемите датират от 2011 година, от когато държавното финансиране е намалено от 1,2 млн. лв. годишно на 300 хиляди.

„Болницата няма как да акумулира собствени средства. Трупат се задължения към доставчици, няма възможност да се отоплява, няма пари за заплати. Общината няма право да плаща възнаграждения по закон, въпреки това досега намираше вратичка да го прави. Вече това няма как да става”, каза още медикът.

По думите на д-р Маринова трябва да се търсят начини болницата да свие разходите си, да оптимизира щата и да преразгледа договорите си, между които има неизгодни. Изходът от ситуацията обаче е от министерството да преразгледат методиката на заплащане на подобни болници. От общината са предложили редица варианти за спасение на Тубдиспансера – да се създаде ново отделение по белодробни болести, Варна да стане център за борба с туберкулозата, да се прехвърли цялата собственост на МБАЛ „Св. Анна”, но всички те били отхвърлени.

„Или трябва да се намери начин болницата да се финансира, но в общинския бюджет това не е заложено, или тя ще фалира, а това не е желателно”, добави зам.-кметът. Най-близкото лечебно заведение с тази насоченост е в Бургас, но и там има финансови проблеми.

Има и здравни заведения на печалба

Нещата стоят по-добре при общинските болници, увери Лидия Маринова. Отчетите сочат, че на загуба с 33 хил. лв. е ДКЦ „Св. Клементина”. Добри финансови резултати има поликлиниката в „Аспарухово” заради добрия мениджмънт. Печалба от над 50 хил. лв. има и ДКЦ 4.