Цялото ти имущество, без най-необходимото за живот, както и доходите за три години напред ще стават собственост на кредиторите ти, ако поискаш да бъдеш обявен във фалит.

Това предвижда проектът на Закона за защита при свръхзадълженост на физическите лица на Министерството на правосъдието, станал известен като закон за частния фалит, с който "Труд" разполага.

Кой има право на защита

В проекта не се говори за фалит или несъстоятелност, а за специфична защита. Право на нея имат всички физически лица, които данъчните приемат за местни. Това са не само българските граждани, но и чужденците, които пребивават у нас повече от 183 дни през всяка година, и командированите в чужбина. Изрично е уточнено, че едноличните търговци и неограничено отговорните съдружници нямат право на личен фалит. Това обаче отваря вратата бизнесмени, които са натрупали дългове не само на фирмата си, но и като физически лица, също да се ползват от закрилата на новия закон, ако например имат ООД.

Първото условие да поискаш закрила при свръхзадълженост е да си добросъвестен. Това според проекта означава да не си натрупал дълговете си нарочно, поради разточителство, заради умишлено престъпление или с цел да увредиш някой от кредиторите си. В документа няма отговор какво например означава да си живял разточително, нито се казва как ще се определя това.

Какво всъщност означава да си свръхзадължен? Според проекта такъв е всеки, чието "имущество и разумно очаквани доходи не са достатъчни, за да покрият паричните му задължения". Несъответствието трябва да е значително и очевидно, което за авторите на закона означава "превишаване на задълженията над стойността на имуществото и очакваните доходи с повече от 1/3". И ако е ясно как се оценява имущество, в проекта няма насока колко занапред ще се гледат доходите, за да се прецени дали човекът е свръхзадължен. Така няма как да разбереш дали, ако дължиш на банки 100 000 лв., имаш апартамент, който струва 50 000 лв. и получаваш 800 лв. заплата, влизаш в тази категория. Няма и никакво ограничение за размера на дълговете, за които можеш да поискаш фалит.

От какво се отказваш

Какво ще се случва с човек, ако съдът го обяви за свръхзадължен:

Първо - в продължение на три години, всичко, което спечели, ще отива за кредиторите му. От заплатата или пенсията ще му остават минималните суми, които според Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сега не могат да бъдат отнети при дълг. Например, ако получава 900 лв. заплата и има деца, може да му вземат само 300 лв., а ако няма деца - 450 лв.

Ограничението не засяга само заплатата, но и бъдещи дарения, наследства и печалби от хазарт. Те ще трябва да се обявяват до един месец от получаването им в Агенцията по вписванията, която ще води регистър на защитените свръхзадължени. На теория, ако укриеш например печалба от тотото, ще носиш отговорност за вредите, които си причинил на кредиторите си. Законът им дава право да следят дали го правиш, но на практика няма как да установят наличието на подобен доход.

Второ - фалиралият гражданин ще запазва само т.нар. несеквестируемо имущество, което по същество включва само основни вещи, необходими за живот. По един кат дрехи за сезон, креват с една постелка, печка, хладилник, но не и телевизор или автомобил.

Трето - за тези три години длъжникът на практика губи правото сам да се разпорежда и управлява имуществените си интереси. Кредиторите ще правят това вместо него и например ще водят съдебните му дела за имоти.

Четвърто - в продължение на 10 години гражданинът в несъстоятелност няма да има право да ръководи или притежава фирма.

Какво печелиш

Срещу тези ограничения длъжникът печели по няколко точки.

Първо - с решението на съда за обявяването му за свръхзадължен спира начисляването на лихви и неустойки върху дълговете му.

Второ и най-важно - след като изтекат трите години, "всички имуществени задължения на длъжника, възникнали преди обявяването на решението, се погасяват". Проектът не прави изключение за дълговете, обезпечени със залог или ипотека. Все пак в него е записано ключовото уточнение, че кредиторите с такива вземания запазват обезпеченията си и на тях не може да се противопоставя несеквестируемостта на имуществото. Това означава, че ако си купил апартамент с ипотечен кредит от банка и съдът обяви фалитът ти, дори и това да е единственото ти жилище, банката ще го взема, съдебен изпълнител ще го продаде на търг и тя ще получи парите. Разликата с настоящата ситуация е, че ако сумата от продажбата не стигне за погасяване на кредита, остатъкът няма да продължава да тегне ка дълг на длъжника, след като изтекат три години от фалита му.

Трето - единствените задължения, от които не се спасяваш след този срок, са за издръжка и за непозволено увреждане от престъпление, например, ако си осъден да плащаш обезщетение, защото си ранил човек в катастрофа.

Четвърто - законът забранява на кредиторите да те притесняват. Според проекта това означава, че те нямат право да се обаждат по телефона на длъжника, на близките му, да му пишат имейли или писма и да си искат парите. Ако го правят, длъжникът може да поиска от съда да забрани на кредитора да го търси и да го доближава. При нарушение човекът, който има да взема пари, е заплашен от солена глоба, която варира от 1000 лв. (ако още няма заповед) и може да достигне 13 000 лв. (ако кредиторът упорства в опитите си за контакт).

Пето - фалитът не е веднъж в живота и след 10 години може отново да се поиска защита при свръхзадълженост.

Процедурата

Ако човек иска да получи защита, трябва да подаде молба до районния съд по настоящия си адрес. Не плащат такси и може да вземе служебен адвокат. В молбата се описват подробно всички имоти, вещи, пари, участия във фирми, доходите през последните три години, включително от продажби. Освен това се посочва на кого и колко се дължи и от кого и колко има да взема. Прилагат се документи, които доказват собствеността на посоченото имущество. Интересен факт е, че човек трябва да опише несеквестируемите по ГПК си вещи и доходи, но не трябва да информира съда за предмети, които струват по-малко от половин минимална работна заплата или 170 лв. Ако обаче такава вещ е част от колекция, чиято обща стойност е над 170 лв., трябва да се опише в молбата.

При закрити врати в кабинета си съдията се произнася само по данните, които си му дал длъжникът. С решението си той одобрява списък на кредиторите, но всеки невписан може да поиска да влезе в него. Това право обаче имат само кредиторите със съдебно установено вземане, т.е. минали през дело.

Така може да изгорят хора с реални вземания. С решението съдът определя кое имущество на длъжника е недосегаемо за кредиторите, всичко останало остава при него на отговорно пазене, докато не започне продажбата му от съдебен изпълнител.

Решенията на съда ще се обявяват в особен публичен регистър в Агенцията по вписванията. Ако някой бъде обявен за защитен, кредиторите му и самият той могат да обжалват. Решенията ще се отменят само ако някой е фалирал недобросъвестно или е излъгал в молбата си до съда.

Длъжниците с огромни права

Ако бъде одобрен от депутатите в сегашния си вариант, българският закон за личния фалит ще бъде един от най-либералните спрямо длъжниците. Това става ясно от сравнение на проекта с анализ на практиките по света, представен преди дни в Народното събрание.

Цялостно опрощаване на дълговете, каквото се предлага у нас в срок от 3 години след обявяването на фалита, не се прилага в повечето държави, които имат такива закони. В най-добрия случай след приключване на производството по несъстоятелност дългът се опрощава частично, и то при изричното съгласие на кредиторите или пък при покриване на определени условия, най-често - добросъвестност на длъжника. Изключение е Белгия, където длъжникът получава погасителен план и след като го изпълни, се освобождава от всичките си оставащи задължения.

Обявяването на несъстоятелност в чужбина влече далеч по-сериозни санкции в сравнение със забраната за участие във фирми, каквато се предлага у нас. В някои страни има забрана за упражняване на определени професии - адвокати, нотариуси, синдици, забрана за извършване на търговска и стопанска дейност, за заемане на обществени длъжности. Във Великобритания и Италия несъстоятелният длъжник няма право да взема кредити над определена сума, посочена от съд.

В някои държави като Канада, Нова Зеландия и Франция личен фалит не може да се обявява за дългове под установен минимум, а в други тази процедура не може да се ползва за задължения над определен максимум - например в Англия, Уелс, Канада, Ирландия и Франция.

Единственото жилище на длъжника се отнема във всички държави. Само в САЩ несеквестируемата сума за жилище е 15 000 долара. Преди да се разпродаде имуществото, навсякъде първо се изготвя погасителен план, с който дългът се разсрочва. За разлика от проекта за България в повечето държави задължително се назначава синдик, който администрира несъстоятелността.