Да грейне ли “светофар” върху храните - червен за вредните и зелен за полезните? Това е горещият въпрос, който ударно се дискутира в Европейската комисия.

Идеята, веднъж отхвърлена от Брюксел през 2011 г., се възроди след тревожен доклад на Световната здравна организация (СЗО), публикуван преди 2 месеца. В него директно се препоръчва да се намали наполовина влагането на захар във всички преработени продукти. Заради доклада на СЗО Брюксел си е поставил срок до края на тази година да набележи спешни мерки как да показва ясно на потребителите в ЕС здравословната стойност на храните, посочи пред “Труд” евродепутатът Антония Първанова.

Проверка на вестника показа, че Българската агенция за безопасност на храните по-скоро подкрепя идеята за “светофарното етикетиране”, но със забележки. Аграрният министър Димитър Греков е по-скептичен. Опасенията му са, че нововъведението може да оскъпи стоките.

Светофар за преработени стоки

“Препоръката на СЗО не се отнася за чисти продукти като мляко, захар, олио. Тя касае всички преработени продукти”, каза Антония Първанова. От думите стана ясно, че се обмисля концепцията на “светофарите” да бъде доразвита с данни за съдържанието на трансмазнини, ГМО и др.

“Светофарната система на практика вече се прилага в Европа на доброволни начала. Тя бе въведена от търговските вериги “Теско” и “Марк енд Спенсър”, първо в Англия, а след това и навсякъде в ЕС, където тези мултинационални компании имат свои магазини”, обясни Първанова.

Зелена светлина за здравословни храни получават продукти, в които захарта е до 5 грама на 100 г продукт, мазнините до 3 г, а наситените мазнини - до 1,5 г. Солта не бива да надвишава 0,3 грама. Стоки с мазнини над 20 грама в 100 грама продукт пък ще бъдат оцветявани в червено.

Роден дебат

“Българската агенция за безопасност на храните приветства всяка идея, която ще улесни информирания избор на потребителите. Моделът на “светофарното етикетиране” в момента се проучва от Центъра за оценка на риска” към агенцията.

Единственото ни възражение е критериите, по които ще се определя светлината на светофара, да са разработени на ниво ЕС, а не както се предлага сега от министерството на здравеопазването на съответните страни, защото говорим за общ пазар на стоки и услуги в ЕС”, посочиха от ведомството на Пламен Моллов.

Пред “Труд” земеделският министър Димитър Греков изрази съмнения, че новата система може да оскъпи храните и че ще е трудно да ориентира по-добре потребителите. Той допълни, че за незрящите хора цветовете върху опаковките на храните няма да са от полза.

Работещите у нас търговски вериги също тепърва ще разгледат практиката на колегите им от Великобритания.

“Идеята за светофарно етикетиране в полза на потребителите няма как да бъде обсъдена в Асоциацията за модерна търговия, защото може да се приеме като вид съгласуване между търговските вериги. Всяка търговска верига у нас сама ще реши дали за момента доброволно би приложила тази практика”, коментира пред “Труд” Йордан Матеев, изп. директор на асоциацията, в която членуват големи вериги.

Край на триковете

У нас “светофарното етикетиране” се подкрепя от Асоциация “Активни потребители”. От нея цитираха и данни от Министерството на здравеопазването. Според тях 60% от българите над 18-годишна възраст са със свръхтегло, като 20% от тях - със затлъстяване.

Средно 20% от децата между 7-18 години са с наднормено тегло, като от тях 1/4 са със затлъстяване. Тревожното е, че броят на подрастващите с проблемно тегло расте въпреки влязлата в сила Наредба за здравословно хранене на децата, която забранява в училищните столове и бюфети да се продават продукти с високо съдържание на мазнини и захар.

“Въвеждането на “светофарно етикетиране” тотално ще прекрати някои от заблудите и триковете, които в момента прилагат преработвателите на храни”, смята Антония Първанова. “В момента на етикети се изписва колко процента от дневната доза въглехидрати ще осигури на организма консумацията на даден продукт. Но кой от нас си носи калкулатор и сяда да смята тези проценти”, добави тя.

От “Активни потребители” обаче допълват, че битката в ЕС за по-доброто ориентиране на потребителите няма да е лесна, защото вече се атакува дори доброволната практика, която се прилага в хипермаркетите.

“Лобисткият натиск срещу тази практика на ниво ЕС въобще не е за подценяване. В момента Италия води дело в Съда на ЕС срещу Великобритания с мотив, че светофарното етикетиране нарушава свободното движение на стоки в ЕС”, посочи шефът на асоциацията Богомил Николов.

Пиле за 30 дни, 50 дни или за 3 месеца?

“В ЕС птиците се угояват 30 дни, в моята ферма са необходими поне 50. Аз такова нещо като хормони не ползвам, но през ден имам предложения от различни търговци за подобни вещества. Нека колегите от ЕС кажат какво им дават.” Такъв е краткият отговор на птицевъда Благо Джиев, собственик на птицекомбинат Костинброд, на горещия въпрос напомпани ли са пилетата с хормони, антибиотици, арсен, ГМО храни и какво ли още не. Да не говорим, че всеки който е наясно как се гледат пилета в селски двор знае, че са необходими поне 3 месеца, за да стигнат те до фурната.

Предисторията

Темата какво се крие в пилешкото бутче стана особено актуална тези дни покрай историята на 9-годишната Симона, разказана в някои медии. Майката на детето е убедена, че то е навлязло преждевременно в пубертета заради консумация на пилешко месо, натъпкано с хормони.

Преди 3 години Борислава забелязва, че 6-годишната тогава дъщеря има подуване на гърдичките. Консултация с ендокринолог и поредица от медицински изследвания показали, че детето няма раково образувание. Установено било обаче увеличение на женския полов хормон естрадиол 10 пъти над нормата. Специалистите заключили, че причината са външни фактори, следствие на храненето.

Тревожни данни

И докато у нас въпросът безвредно ли е пилешкото тепърва търси своето място в дневния ред на обществото, тревожни вести идват от САЩ. Там за първи път Американската агенция по лекарствата призна през октомври м.г., че в пилешкото месо има наличие на арсен, който се съдържа в препарати, давани на пернатите, за да растат по-бързо, както и да ги предпазват от чревна болест, наречена “кокцидиоза”.

Арсенът е токсичен химикал и в големи дози може да предизвика рак. Допреди година всички изследвания твърдяха, че препаратът се изхвърля изцяло с изпражненията на животните.

“Уикипедия” също е пълна с обезпокоителни изследвания. Проучване от 2004 г. на американското списание Consumer Reports твърди, че арсен не е установен в мускулите и месото на пилетата, но се съдържа в черните им дробове. Според изследването човек може да има проблеми със здравето, ако консумира 5 и половина такива пилешки дробчета на седмица, а при малките деца - две дробчета.

У нас нямало

Българските ферми, а и тези в цял ЕС, не ползват забранени добавки в храната на пилета и птици, твърди Българската агенция за безопасност на храните. “Птиците никога не са третирани и няма да бъдат третирани с хормони”, заявиха от ведомството на Пламен Моллов. Аргументът е, че в последните 15 години няма нито един случай на констатирано наличие на хормони в храни на територията на целия Европейски съюз, по данни на системата за бързо реагиране RASFF.

“Използването на протеинови растежни хормони при птици е невъзможно, защото, ако те се влагат във фуража, се разграждат още в мускулестия и жлезистия стомах. Може да се прилагат инжективно (подобно на инсулина при диабетици), но това трябва да става всеки ден и на практика е технически неизпълним”, добавят от ведомството. От агенцията по храните, а и от Съюза на птицевъдите твърдят, че по-бързият растеж на птиците се дължи не на медикаменти, а на пълноценно хранене и избягване на стрес.

Тръгват хайки за стари яйца

“В ЕС птиците се угояват 30 дни, в моята ферма са необходими поне 50. Аз такова нещо като хормони не ползвам, но през ден имам предложения от различни търговци за подобни вещества. Нека колегите от ЕС кажат какво им дават.” Такъв е краткият отговор на птицевъда Благо Джиев, собственик на птицекомбинат Костинброд, на горещия въпрос напомпани ли са пилетата с хормони, антибиотици, арсен, ГМО храни и какво ли още не. Да не говорим, че всеки който е наясно как се гледат пилета в селски двор знае, че са необходими поне 3 месеца, за да стигнат те до фурната.

Затяга се примката около вредните мазнини

Европейските страни започват да затягат примката около трансмазнините. Това са растителни мазнини, които освен в маргарините масово се влагат в почти всички сладки стоки. Те се получават, когато към растително масло от соя, слънчоглед или рапица се добавя водород.

Процесът се нарича хидрогенизация. Така се получават променени мазнини, преминали обработка за втвърдяване, които не се втечняват на стайна температура. Трансмазнините присъстват и в полуфабрикатите с цел удължаване на трайността им.

Ограничения

“В Дания, Австрия, Норвегия, Швейцария, Унгария и Исландия допустимото количество трансмазнини е заковано на максимум 2 г на 100 г продукт”, посочи наскоро Веселка Дулева от Националния център по обществено здраве. В САЩ трансмазнините вече са забранени. Това се случи на 8 март, когато изтече срокът, даден от Американската агенция за сигурност на храните и лекарствата. Месеци преди това самата агенция обяви, че тези мазнини не са безопасни за хората и водят до сърдечно-съдови заболявания.

“Това, което се определя като вреден ефект на трансмастните киселини към момента, е свързано с техния ефект върху сърдечно-съдовото здраве. Те са рискови по отношение на промяна на липидния профил - увеличават количеството общ холестерол, но чрез по-голямо количество от така наречения “лош холестерол”, и намаляват количеството на добрия холестерол”, добави още Дулева.

Полезно

Утехата е, че не всички маргарини са вредни. Ако на маргарините е обозначено наличието на “Омега 3 и 6”, то те със сигурност не съдържат частично хидрогенирани мазнини, тоест не само не влияят зле на холестерола, а дори имат положителен ефект.

Това са така наречените меки маргарини, които се препоръчват от много международни здравни организации като по-добър и здравословен заместител на маслото.