Очаквано българите са най-недоволни от живота си и с най-ниска покупателна способност в Европейския съюз (ЕС). Това показва изследване на Евростат за качеството на живота. Данните са публикувани по повод Международния ден на щастието, който се отбелязва на 20 март. За да състави цялостна картина за качеството на живот в 28-те страни от ЕС, европейската статистическа служба включва още показатели като продължителност на живота, неравенство в доходите, честота на самоубийствата. Измерва се и делът на хората, които не могат да покрият непредвидени разходи, както и отпадащите от училище.

Данните показват, че един българин може да си купи над два пъти по-малко стоки и услуги в сравнение със средния европеец. Най-близо до нашата черга са румънците, хърватите, латвийците и естонците. На обратния полюс са жителите на Люксембург, Австрия, Холандия, Дания, Ирландия.

Оглавяваме и печалната класация за най-недоволни жители на ЕС. Самооценката на българите за удовлетворението им от живота е 5,5 по десетобалната скала.

Средната оценка в ЕС е 7,1. Най-доволни са датчаните, финландците и шведите.

Проучването показва, че българите са сред най-кратко живеещите европейци. Средната продължителност на живота у нас е 74,4 години, а в ЕС - 80,3 години. По-кратко от нас живеят само латвийците и литовците. В прибалтийските републики честотата на самоубийствата е между 4 и 6 пъти по-висока от средното за ЕС. В България в периода 2010-2012 г. край на живота си са сложили 1,9 на всеки 100 000 души. Средното ниво за ЕС е 1,1 на 100 000.

България е сред четирите страни в Европейския съюз, в които над две трети от населението нямат спестявания, за да посрещнат непредвидени разходи. Подобно е положението още в Унгария, Хърватия и Латвия.

У нас има и по-голямо разслоение в доходите спрямо средното ниво в ЕС. Разполагаемият доход на двайсетте процента най-бедни българи е 6,1 пъти по-нисък от този на 20% най-богати. По-широко е отворена ножицата в Румъния, Гърция, Латвия и Испания.