Редица страни от Централна и Източна Европа предприеха реални стъпки, за да избегнат поне частично пълната си зависимост от газовите доставки от Москва.

За целта те започват изграждането на терминали за втечнено синьо гориво. Нещо, което ще използват и като оръжие при преговорите с Русия за цената на природния газ. Както знаете, в момента тя уж се договаря на пазарен принцип, но на практика зависи силно от политическата обстановка в двете преговарящи страни. Пример за това е Украйна.

Страните от Централна и Източна Европа се стремят да изграждат инфраструктура за прием на втечнен природен газ, за да намалят своята енергийна зависимост от Русия.

Миналата седмица от южнокорейството пристанище Улсан към Литва пое плавателен съд на стойност 300 млн. долара. За литовците това е символ на свобода и не случайно корабът е кръстен „Независимост”.

Полша, една от водещите икономики в ЕС, също през тази година трябва да завърши строителството на крупния терминал за втечнен газ на стойност 1 млрд. евро край Швиноуишче на Балтийско море. Докато Русия доставя на страната около 9 млрд. куб.м газ годишно, новият терминал е с вместимост 5 млрд. куб.м. и с възможност за разширение на мощностите до 7.5 млрд. куб.м.

Освен това, в момента Естония и Финландия водят спор коя от двете страни да стане домакин на още един терминал в Балтийско море.

За много страни от Централна и Източна Европа втечненият газ, както и шистовият, се явява възможност за диверсификация. Включително и за България. Смята се, че в нашата страна има голямо количество залежи на шистов газ. Заради инспирираните от сегашните енергийни доставчици малобройни протести обаче правителството на ГЕРБ се отказа от стартиралата процедура за проучвания за шистов газ. Европейската комисия пък вече даде зелена светлина на проучванията и добива на шистов газ на територията на Общността.

Затова до голяма степен спомогна шистовата революция в Съединените щати, където цената на енергията и за производствени, и за битови нужди спадна в пъти. Това направи американската икономика по-конкурентоспособна от европейската.

Що се отнася до терминалите за втечнен газ, Европейската комисия поддържа както проекта в Клайпеда, така и терминала в Швиноуишче. ЕК разреши на литовското правителство да предостави 448 млн. евро държавна помощ за проекта. В Брюксел признават, че Русия няма да загуби доминиращото си положение на енергийния пазар в Централна Европа. Но новите терминали в крайна сметка ще повлияят върху ценообразуването. Този оптимизъм е частично основан на очакванията, че в близките две до четири години значително ще се увеличат доставките от Африка, Австралия и най-важно – от САЩ.