Всяка година на 19 февруари България макар и за кратко става друга.

Всяка година на 19 февруари България почита и отдава дължимото на революционното дело на Васил Левски и героичната му смърт.

Така и днес 141 години след трагичната гибел на Апостола на свободата пред барелефа на бул.„Осми Приморски полк” в знак на почит сведоха глава и поднесоха цветя и венци представители на Общински съвет Варна, общинските и районни администрации в града, представители на обществени, патриотични и културни институции и организации, възпитаници на ОУ „Г.С.Раковски”, СОУ „Н.Геров”, ОУ „Черноризец Храбър”, МГ „Д – Петър Берон”, ССУ „Г.Бенковски”, ОУ „Захари Стоянов”, ОДЗ 4 „Чайка”, ОДЗ „Д – р Петър Берон”.

По време на церемонията Петя Проданова, кмет на район "Приморски" произнесе тържествено слово:

"18 юли 1837 г. – 19 февруари 1873 г. и 36 години заключени между тези дати. 36 години път във времето, започнат от Васил Иванов Кунчев и зъвършен от Апостола на свободата – Васил Левски.

     Поне два пъти в годината, около тези две дати, на рождението и кончината, историци, общественици, интелектуалци и обикновени българи търсят своята оценка и усещане за Левси.

В тези случаи не се пестят определения като: пламенен, неустрашим, вдъхновен борец - революционер, пожертвал живота си в служба на народа и отечеството, символ на героизма и патриотизма, отдаден безрезервно на род и родина... Или : идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет.

     И всеки път сякаш остава нещо недоизказано и неодоценено. А може би там се крие и тайната - точно той, Левски, да оглави класацията „Великите българи”  и да бъде признат за най – великата и неоспорима личност в българската история, защото когато носиш някого в сърцето си, искрено му се възхищаваш и носиш преклонението пред подвига му в годините и го предаваш на идващите след теб, думите не стигат, а и не са необходими.

     И днес 141 години след трагичната му кончина отдаваме дължимото на революционното дело на Апостола, християнския му мироглед и героичната му смърт.

     И днес 141 години след онова страшно бесило ни респектира убеждението му, че „Дела трябват, а не думи!” и, че всяка работа иска  „дързост и постоянство”. Поклон и вечна памет!"