Здравно неосигурените у нас станаха 2 034 000 души при население от 7 282 000 българи. Докато в Германия, където живеят 81,2 млн. души, за здраве не плащат едва 50 000.

Тревожната статистика за страната ни е към 31 ноември м.г. и е на Националната агенция за приходите. Това съобщава лично финансовият министър Петър Чобанов в отговор на питане на депутатката от ГЕРБ Десислава Атанасова, бивш здравен министър.

Към 31 май 2010 г. според справка на тогавашния финансист №1 Симеон Дянков неизрядните платци са били 1 893 595 души. В средата на 2011-а те са вече 1 931 662 и броят им продължава да се увеличава и до днес.

Страховити данни изнесе и здравната министърка д-р Таня Андреева. Към 31 ноември м.г. общите задължения на държавните и общинските болници са набъбнали до 402,4 млн. лева. Това е абсолютен рекорд, откакто от 2006 г. до сега здравната каса плаща по 300 клинични пътеки и на тази база се правят сравнения.

Министър Чобанов разяснява, че според ГРАО 1,190 млн. българи са трайно пребиваващи в чужбина и затова не внасят данък здраве у нас. Други 130 000 пък не познават здравното законодателство и какво трябва да плащат.

За целта НАП провежда информационна кампания, за да им обясни колко важно е да имат пациентски права.

В трета категория са 460 хил. българи, които са крайно бедни и трайно безработни и не могат да вадят от джоба си за осигуровки. А четвърти - 254 000 души, плащат вноски само ако ги застигне тежък и скъпоструващ здравословен проблем. След оказаното лечение те пак "излизат" от системата и престават да дават пари за здраве.

Подобна картина увеличи и неосигурените пациенти в болниците. През есента на м.г. от "Пирогов" съобщиха за "Труд", че ръстът на болните им без платен данък здраве е от близо 50%. През 2011 г. приетите без осигуровки са били 285 души, те са донесли загуба от 260 000 лв. През 2012-а са станали 426, за чието лечение са дадени 411 хил. лв., а за първите шест месеца на миналата година са били 303-ма, или ръстът е от 42%, за които са били похарчени 267 000 лв. (т.е. колкото за цялата 2011-а).

И заради неосигурените борчовете на болниците скачат. Но също така и заради недобрия мениджмънт, както и заради трусовете в системата и забавянията на плащанията. Така например 20% от отчетената дейност на лечебните заведения през октомври и ноември м.г. бе покрита едва през януари.

"Да не забравяме и още нещо: по наше време задълженията на болниците бяха започнали да намаляват, защото наложихме плащанията от здравната каса да стават в рамките на 60 дни и шефовете им бяха изработили добри погасителни планове", коментира бившата здравна министърка от ГЕРБ Десислава Атанасова. Според нея здравеопазването не може да се управлява с опорни точки, нужна е адекватна политика, а смяната на директори на болници, доказали се като добри мениджъри, затруднява подобен процес.

Равносметката

По време на кабинета "Борисов" "върхът" на общите задължения на държавните и общинските болници бе от 378 млн. лв., при служебното правителство към 31 март м.г. се повишиха до 388 млн. лв. Към 30 юни 2013-а, когато министър вече е д-р Таня Андреева, те стигнаха 389,7 млн. лева, а за същия период на 2012-а са били с 38,4 млн. лева по-малко. Към 31 ноември м.г. е достигнат новият рекорд от 402,4 млн. лева.