Покъртителна е съдбата на 79-годишната Василена и 88-годишния й съпруг Илия. Семейство Балевски са самотни старци. Живеят, разчитайки единствено на себе си. Големият им син се споминал, а малкият не са го чували от 4 години. Въпреки това двойката някак с малките си пенсийки успява да се справи с делничните тегоби и задължения. До 2 февруари Василена върши цялата домакинска работа сама, тъй като в края на миналата година мъжът й претърпява операция на тазобедрена става и сега има нужда от помощ дори за да отиде до тоалетна. Василена преглъща и този горчив хап, въпреки здравословните си проблеми, въпреки нехочкиновия лимфом на костния мозък, който бори с ежемесечна химиотерапия.

„На 2 февруари реших да отида до магазина, защото имахме нужда от храна. Взех си количката и бавно-бавно стигнах до един магазин на бул. „Вл. Варненчик“. Винаги внимавам, още повече в поледицата, защото съм наясно, че едно падане, едно счупване може да се окаже фатално, все пак няма на кого да разчитам, ако нещо се случи с мен“, обяснява ми Василена, потънала дълбоко в завивките си. Жената напазарила каквото й било нужно. Натоварила покупките в количката и отишла на ескалатора. Качила се заедно с количката на стъпалото, а оттам насетне вече нищо не помни, освен адската болка, омотаните в стъпалата крака и кръвта. „Количката ме е повлякла от най-високата точка на ескалатора и така до долу, нямаше кой да ми помогне“, плаче жената. Влезли двама мъже в магазина. Извлекли я от стъпалата на ескалатора, сложили я да седне и повикали „Бърза помощ“. Линейката дошла. Лекарката превързала раните по главата на жената и й казала, че трябва да я заведе в болница. „Не се съгласих, помолих да ме заведат вкъщи, защото мъжът ми беше останал заключен у дома, а още не го бях завела да отиде до тоалета, а той сам не може да се справи заради операцията“, разказва жената, поглеждайки към проходилката на съпруга си. Волю-неволю, лекарката се съгласила да я заведе у дома. Извикали приятелката на Василена – Мария, с която заедно отишли в болницата. „Стоях там няколко часа, защото съм вдигнала много високо кръвно. Снимка ми правиха. Оказа се, че съм си счупила ръката на две места, залепиха ми раните по главата и се прибрах. Чак тогава установих, че имам много силни болки в гърба и в другата ръка. Едва ставам от леглото. Вчера се опитах малко да се раздвижа, но ми се зави свят и паднах. Нямаше кой да ме вдигне от земята, мъжът ми не може“, плаче жената от страх какво ще стане с нея в следващите дни, когато младият й съсед, който сега й купува хляб, замине на път.

В момента възрастната двойка има крещяща нужда от човек, който да ги посещава, да им помогне с ходенето в тоалетната и къпането, да им купи някаква храна и да сготви. „Много ме болят ръцете, не мога дори крана на чешмата да отворя“, казва Василена и се опитва да сподави сълзите. „Нищо не мога да правя, а не мога да си наема някой човек, защото и двамата сме с малки пенсии и скъпи лекарства“, коментира жената. Надява се поне временно да има кой да й помага у дома, докато ръката й заздравее и й свалят гипса. Има малка надежда, че помощница ще й отпусне Червеният кръст, но кога и дали – не се знае. „А на мен сега ми е необходима помощ“, коментира уплашената женица. Трепери от мисълта, че ако нещо се случи с някого от двамата, няма да могат дори помощ да извикат. Вече дори обмислят да отидат в старчески дом, но пътят до там е продължителен и труден заради ограничения брой места. Василена и Илия освен всичко са и страшно привързани един към друг след десетилетия съпружески живот и за нищо на света не искат да бъдат разделяни.

В случай, че някой би искал да помогне на възрастната двойка, докато Василена отново си стъпи на краката, може да се свърже с нейната приятелка Мария Антонова на тел. 0878/775 886. Самата Мария няма как да им помага ежедневно у дома, тъй като също заради възрастта си носи кръста на болестите.