Стажовете след завършено висше или средно образование за младежи до 29-годишна възраст без професионален опит по придобитата професия или специалност ще бъдат регламентирани с трудов договор. Това решиха депутатите с приемането на промени в Кодекса на труда на първо четене.

Измененията по препоръка на Съвета на ЕС за създаване на "Младежка гаранция" предвиждат договорът за стажуване да бъде оформен като самостоятелен вид трудов договор. Той ще може да се сключва с един и същи човек само веднъж. Младежите ще се наемат за стажуване на длъжности, които съответстват на придобитата от тях квалификация или специалност, за срок от 6 до 12 месеца.

Продължителността на стажа и възнаграждението ще се договарят между страните по договора. В 14-дневен срок след края на стажа работодателят ще издава препоръка, с която младежът да удостовери придобитите умения пред бъдещи работодатели.

„Един от големите проблеми на пазара на труда в България е, че тези, които са завършили средно или висше образование, нямат професионален опит, стаж и това завърта един порочен кръг. От една страна, работодателите искат хора със стаж и квалификация, а от друга страна, новозавършилите няма как да ги притежават", коментира социалният министър Хасан Адемов.

Друго изменение предвижда работодателите да отчитат пред Инспекцията по труда положения извънреден труд веднъж годишно, а не както досега - всяко полугодие. Предлагат се и промени, свързани със служебното заличаване на подадени уведомления за сключени трудови договори.

Депутатите отхвърлиха на първо четене законопроекта за промени в Кодекса на труда, внесен от ГЕРБ. С измененията се предлагаше работодателите да могат да сключват договори за стажуване с младежи, които все още се обучават в средни или висши училища.

Адемов обясни, че проектът на ГЕРБ отразява един по-ранен етап от работата на експерти от Министерството и социалните партньори. По думите му записаните като вносители от ГЕРБ нямат никакъв принос към текстовете.

Парламентът не прие и промените, предложени от "Атака", с които се целеше да се гарантира изплащането на пълния размер на трудовите възнаграждения и полагащите се обезщетения на работниците и служителите.