По отношение на пшеницата категорично може да се каже, че българският хляб не съдържа генно модифицирано (ГМО) жито. "През миналата година сме взели над 100 проби за наличие на ГМО, като всички те бяха отрицателни, каза в "Добро утро, България" д-р Камен Николов от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ).

По повод появилите се информации за вредата, която нанасят на здравето ни хидрогенираните масла в основата на маргарина - сладкарската сметана и палмовото масло, председателят на "Зелени инициативи" Диана Хусеин призова да се започне обществен дебат, в който да се дискутират въпросите дали да се забранят или в началото първо да се ограничи използването на хидрогенираните масла. "В САЩ има ограничения да се ползват под 1% трансмазнини", твърди Хусеин.

От известно време в Съединените американски щати дори се води ожесточена дискусия за трансмазнините. Чуват се призиви за пълната им забрана в хранителни изделия.

"За трансмазнини се говори от 25 години. Има два термина - безопасни и безвредни. Маргаринът е безопасен, защото е направен според изискванията. Но е вреден, ако всеки ден ядем по една кофа маргарин", каза Камен Николов. Той подкрепи предложението за обществено обсъждане на проблема, като според него усилията трябва да се насочат към инициативи, които да научат децата на рационално и балансирано хранене от най-ранна възраст. "Трябва да се възпитава рационалното хранене от ранна детска възраст", уверен е експертът от БАБХ.

Той е категоричен, че една забрана не може да е решение. "Има директиви, които трябва да спазваме като страна членка на Европейския съюз (ЕС). Няма директива, която да забранява трансмазнините", твърди Камен Николов.

Диана Хусеин даде пример с производители, които вече са започнали да изключват хидрогенираните масла при производството на свои продукти и да ги заменят с нетретирани растителни мазнини.