Маргаринът, палмовото масло и растителната сметана причиняват диабет, мозъчни инсулти, инфаркти, деменция, влошават качеството на майчината кърма, предизвикват исхемична болест на сърцето, затлъстяване, атеросклероза и редица други заболявания. Това са показали проучвания на специалисти от Държавната агенция за храните и лекарствата в САЩ (FDA). Експертите обясняват, че хидрогенираните масла, каквито са тези продукти, са вредни за здравето ни. Затова FDA наложи забрана за използването им в САЩ неотдавна.

Тези масла да бъдат забранени и в България. За това настояват от сдружение "Зелени инициативи", които до дни ще внесат искането си в Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и Агенцията по безопасност на храните, съобщиха от неправителствената организация. От там припомниха, че тези вредни трансмазнини са в основата на маргарина, палмовото масло и растителната сладкарска сметана, които се използват масово в България за производството на бисквити, вафли и тестени изделия.

Зелените активисти излязоха с призив към Агенцията по безопасност на храните и Министерството на здравеопазването да проведат дебати по този въпрос и за забраната им за употреба в хранителната индустрия. Еколозите припомниха, че България е на челните позиции в Европейския съюз по сърдечносъдови заболявания.

При хидрогенацията естествени растителните масла, каквито са добитите от царевица, рапица и соя, се нагряват и молекулният им състав се „дообогатява“ с един атом водород. Така маслата придобиват по-голяма твърдост и трайност.

Този процес обаче променя първоначалната молекулна структура на маслата. Те стават вредни за здравето, защото се отлагат по кръвоносните съдове и не се разграждат от организма, обясниха от сдружението.

Хидрогенацията при трансмазнините действително отключва редица болестни фактори в човешкия организъм, като се започне от сърдечносъдови и се стигне до по-ранно проявяване на деменцията, наричана още старческо оглупяване. Така коментира проблема за „Монитор” доц. Светослав Ханджиев, председател на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и свързаните с него заболявания, той е и член на Европейската академия за хранене.

Доц. Ханджиев обясни, че неотдавна дори Дания – страна с либерален режим по отношение на храните, е ограничила съдържанието на трансмазнините, „обогатени” с водород, да бъде до 1% в продуктите.

Трудно е да се забранят храни, с които човечеството вече е свикнало. Здравните ни власти обаче трябва да ограничат тези вредности до 1 на сто, както е в други страни, каза доц. Светослав Ханджиев и допълни, че сега подобни норми у нас няма.