Българинът има най-ниската здравна култура, показва проучване сред 8 държави от ЕС. Това съобщи евродепутатът Антония Първанова при отчет на дейността си в Брюксел.

До тревожните изводи достигнали изследователи от университета в Маастрихт, които разпитали по 1000 души на възраст над 15 години от Германия, Австрия, Холандия, Ирландия, Гърция, Полша, Испания и България по четири показателя. На първите два от тях - какви познания имате за собственото си здраве (как разчитате симптомите и разбирате, че сте болен) и знаете ли къде да потърсите медицинска помощ, щом се нуждаете, над 50 % от българите дали опасни и неадекватни отговори. "Просто казано имат такива разбирания, които могат да увредят здравето им, тъй като са напълно погрешни", посочи Първанова.

Третото питане било какво разбирате под профилактика, какви прегледи предвижда тя, на каква възраст и през какъв период от време. Цели 70% от запитаните българи заявили, че въобще не знаят как да се подлагат на нея и какво да правят. Трагичните отговори в останалите 7 държави били средно 30%, само в Испания скочили на 40 на сто.

Българинът няма никаква представа от здравословно хранене, показала четвъртата група от въпроси. "Докато останалите европейци искат да знаят къде е отгледано прасето, с какво е хранено, къде е било на паша, къде е заклано, нашенецът се интересува колко мляко има в киселото мляко и има ли палмово масло в сиренето...", обобщи Първанова.

Тя коментира, че на фона на цитираните данни не е чудно, че мъжете у нас живеят толкова малко. Разликата в продължителността на живота на силния пол в ЕС е цели 12 г. Тя е най-висока в Швеция - 79 години и 9 месеца, у нас е 70 години и 6 месеца, а най-ниската в Евросъюза е 68 години. При жените "таванът" е във Франция - 85 г. и 7 месеца, у нас е 77 г. и 5 месеца, колкото е и най-ниската в ЕС.

Първанова подчерта, че у нас не се води регистър на лекарските грешки, каквато е практиката в ЕС. Там те варират между 10 % (като в Германия и Франция) и 40 на сто (като в Унгария). А смъртността от тях е 3-10%.