След няколко години може да започне добивът на метан от газохидратите на морското дъно, стига да се намерят инвеститори, готови да рискуват, за да спечелят. Това заяви за „Черно море” доц. д-р Атанас Василев от секция „Морска геология и археология” в Института по океанология към БАН, който приключи участието си в научноизследователската експедиция на немския кораб "Maria S. Merian" в Черно море.

"Черно море" редовно отразява резултатите от работата на варненските океанолози по проекти за изследване на газохидратите, които са неовладян огромен морски ресурс за енергийните нужди на страната. Преобладава мнението, че до тяхната експлоатация може да се стигне след 20 - 25 г., но ето че сега, завръщайки се от експедицията, доц. Василев е много по-голям оптимист.

От 6 декември 2013 г. немският научноизследователския кораб „Maria S. Merian” провежда комплексни изследвания за газохидрати в изключителната икономическа зона и териториалните ни води, което стана с разрешение на правителството.

Те се провеждат в рамките на проекта SUGAR (Submarine Gas Hydrate Reservoirs), който стартира в Германия през 2008 г. с основна цел създаване на технология за добив на природен газ от морските метанови хидрати (най-разпространените природни газохидрати).

В първата част на експедицията, която приключи на 28 декември, на борда на „Maria S. Merian” беше варненският океанолог доц. д-р Атанас Василев, който от дълги години изследва газохидратите в Черно море и е работил по съвместни европроекти с много от участниците на борда на немския кораб. Имах шанса да се включа в изследванията и да получа уникални данни, въпреки че официално не участвам в проекта SUGAR, който е чисто немски, каза доц. Василев. Той е писал няколко предложения за финансиране от националния фонд „Научни изследвания” на научни проекти за газохидратите, но за съжаление, по нито един не е получил средства. За сметка на това всички данни, които събрах по време на експедицията на „Maria S. Merian”, не бих могъл да ги получа дори от пет, и то много добре финансирани български проекта, сподели океанологът. За придобиването на тези научни данни помогат не само личните контакти, а и заложеното в законодателството ни и международното морско право изискване, че при провеждане на изследвания на чужди кораби в акваторията на страната трябва да й се предоставят материали от извършената работа, допълни доц. Василев. По неговите думи, районът на плаване на кораба е бил в дълбоководната част, където се събират границите на България, Румъния, Украйна и Турция, но са работили само в румънската и българската част на дълбочини между 600 и 2000 м. През първия етап, завършил на 28 декември, била извършена многоканална сеизмика от група турски специалисти, водена от проф. Гюнай Чифчи. Времето било хубаво и се получила отлична детайлна картина. След средата на януари същият район се обхожда отново със специална немска апаратура за електромагнитни изследвания на газовите хидрати. След това данните от всички използвани методи ще бъдат интерпретирани, за да се получи еднозначна картина на изследваните райони, обясни доц. Василев. На един от тях ще бъде проведено изпитание на новата пилотна система за добив на метан, която ще работи на дълбочини до 300 м под дъното.

Най-добри условия за добив на метан от хидрати предлага палеоделтата на Дунав. Получените резултати доказват изключителния потенциал на българската икономическа зона както за изследване на уникални залежи на газови хидрати, така и за откриване на значителни запаси в находища с подходящи условия за добив на метан. Съществуващите различия между българските и румънските находища се дължат на рязката промяна на морската граница на геоложките условия. Това прави българската част по-подходяща от румънската за добив на метан, коментира доц. Василев. Предполага се, че в южната и северната част на палеоделтата на Дунав условията ще бъдат еднакви. Но сеизмичните записи показват, че само в българската част има петкратни биесари (разположени една над друга граници под дъното между седименти с газохидрати и седименти със свободен газ). Обикновено има само един биесар, понякога два, а бяха регистрирани 5, обясни още океанологът.

4 са основните цели на проекта SUGAR

Първата е разработване на уникално оборудване за изследване на газовите хидрати. Втората - планиране на широкообхватни комплексни изследвания в Световния океан, включително полярните райони, като на Черно море е отделено приоритетно внимание. Третата - създаване на "зелена" технология за добив на метан от газохидрати. Идеята на добива е следната: започва се с повишаване на температурата на пласта с приличащите на ледени кристали газохидрати, което ги разтапя, за да се отдели метанът (теоретично в един обем газохидрати има 165 обема метанов газ). След това в сондажа започва нагнетяване на въглероден диоксид, който също образува газови хидрати. Така се добива метан и се погребва въглероден диоксид, който е основен причинител на опасното глобално затопляне, но се получава и вид застраховане срещу нестабилността на дънни пластове, подчерта доц. Василев. Газохидратите съдържат 80% вода, която се отделя след разпадането им. Тъй като обикновено те са на континенталния склон, където наклоните, макар и рядко стигат 20 - 30 градуса, силното им оводняване може да предизвика срутване и локално земетресение. Тази опасност ще се избегне с немската зелена технология, при която освободената вода при добива на метан веднага образува нови твърди газохидрати с нагнетения въглероден диоксид.

Четвъртата цел на проекта е разработването на технологии за транспортиране на метана.

Отново се предлага оригинална методика: това да става във вид на пелети - топчета метанови хидрати. Тоест първо се извлича метанът като газ, а после се произвеждат твърди хидратни пелети, които се транспортират с кораби само с хладилни инсталации, без да са нужни скъпите съоръжения за съхранение на метан при високо налягане, допълни доц. Василев.

Смята се, че практически добивът на метан от хидрати е започнал отдавна, и то на сушата на една традиционно газово находище в Сибир. Под залежа с метанови хидрати имало природен газ и след неговото изчерпване хидратите започнали да се разграждат от пониженото пластово налягане. Разбрало се, когато есплоатацията на сондажа продължила след изчерпване на предвидените запаси природен газ. Така неволно започнал добивът на метан от газохидрати. Сега с експедицията на „Maria S. Merian” в българската част на Черно море, която ще продължи до 20 февруари, се очертава пътят към истинските екплоатационни сондажи на този алтернативен източник на природния газ от морското дъно. Останалото е въпрос на броени години и предприемаческа инициативност.