Ръст от над 46% бележи издръжката на живот в България за 7-годишния период от влизането ни в Европейския съюз. От 384 лв. през 2007 година днес издръжката на един човек в четиричленно семейство е 562 лв., показа равносметката на КНСБ в началото на 2014 година.

В същото време за този период минималната работна заплата е скочила от 180 на 240 лв., а минималната пенсия от 103 на 150 лв. в края на 2013 година. Въпреки ръста от малко под 50% брутно тя остава далеч под прага на бедност, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Причина за покачването на издръжката на живота са най-вече цените на електроенергия и топлоенергия, както и акцизните стоки. С близо 89% са скочили цените на алкохол и тютюневи изделия за последните години, а скокът при енергия е в рамките на 35-45%.

Драматична е ситуацията най-вече по отношение на неравенството, което се измерва с коефициента на Джини - от 24-30% в периода 2001 - 2006 година, днес този коефициент е 33-35%, което означава все по-разслоено общество.

Сериозно е нараснало и съотношението между най-бедните 20% и най-богатите 20% от българите - от 4-5 пъти преди влизането ни в Евросъюза до 6 и половина пъти през последните три години, предупреди Пламен Димитров.

С общ доход на 1 лице от домакинството до 310 лв. са 41,5% от домакинствата в страната или близо 3 милиона души. Тук са наблюдава намаление с около 9% или около 288 000 души спрямо същия период за 2012 година, което се дължи основно на увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) в началото на миналата година.

Около 23% от българите остават под прага на бедност от 214 лв., като тук особени промени няма. Става дума за около 1 660 000 души.

В рамката от МРЗ до издръжката на живот или с доход от 311 до 565 лв. са 38.5% от българите. Около 20% са хората, които живеят с повече от 565 лв. на месец, като тук има нарастване с около 8.1%.

Може да се обобщи, че близо 80% от домакинствата в страната живеят с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка на живота, посочват от КНСБ.

По отношение на хранителните стоки по-силно изразен ръст на средногодишните стойности се наблюдава при месото и месните изделия (+3.7%), мляко и млечни продукти (+5.1%), зеленчуци и зеленчукови изделия (+6.3%), а намаление се отчита при яйцата (-8.4%), захарните изделия (-2.3%) и животинските и маслените масла (-3.8%).

На фона на плахия икономически ръст (около 0.7% ръст на БВП на годишна база за третото тримесечие на 2013 година), високите нива на безработица (12.9% през ноември 2013), слабия инвеститорски интерес и дефлацията, синдикатите очакват и през 2014 година да продължи трудният процес на устойчиво възстановяване на страната ни от ефектите на икономическата криза.

Според КНСБ единственият начин за стабилизиране на икономическата ситуация е адекватно увеличаване на доходите и социалните плащания.

Пламен Димитров продължи да настоява, че единствено повишението на доходите и стимулирането на потреблението могат реално да възобновят икономическата активност и да създадат нови работни места.