Комисията по досиетата представя единадесетия документален сборник от поредицата „Из архивите на ДС“, съобщават от институцията. Премиерата ще се състои от 17.00 часа в Зала 1 на СУ „Св. Климент Охридски“. Книгата представя дейността на комунистическата тайна полиция срещу гражданските структури. Представени са документи и от периода след 1989 година, което означава, че Държавна сигурност е продължила дейността си и след падането на Тодор Живков на 10 ноември 1989 година, в някои случаи - дори през 1991 година.

Темата за дейността на Държавна сигурност срещу първите автентични граждански (известни също като „неформални”, „независими” или „самодейни”) структури в България е сред най-добре осветените, но и най-дискутирани и критикувани теми от историята на комунизма. Настоящият документален сборник няма претенцията да изчерпи тази тема. Документите, публикувани в него и в разширения електронен вариант, няма да бъдат достатъчни, за да бъде написана цялостната история на неформалните структури в България от края на 80-те и началото на 90-те години, се казва още в съобщението на комисията.

Сборникът допълва публикациите на документи от този период, като основната разлика с вече публикуваните документални сборници е, че настоящият не завършва с падането на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г., а продължава до края на 1990 г. Причината е убеждението на съставителите, че 10 ноември 1989 г. не се явява гранична дата за работата на Държавна сигурност по отношение на неформалните структури.

Представените документи показват, че трудно може да се говори за промяна в начина на работа или манталитета на тези служби поне до средата на 1990 г., а по отношение на някои организации като „Подкрепа” начинът на работа остава непроменен и до началото на 1991 г.

Излизането извън хронологичните рамки на 10 ноември 1989 г. определя и заглавието на настоящия проект. Поради тази причина съставителите са се отказали от разпространения термин „неформални структури”, от една страна защото към началото на 1990 г. всички тези сдружения са вече легално регистрирани и в този смисъл – „формални”, а и защото терминът е силно повлиян от лексиката на тоталитарната държава. Затова е предпочетен терминът „граждански организации”, който по-коректно отразява приноса на тези организации за формирането на гражданското общество в демократична България, допълват съставителите на сборника.