Проблемът с липсата на кръводарители не стои от днес. Той се задълбочава сериозно през последните години. Не изчезва и проблемът с незаконната търговия и сделки с животоспасяващото средство, които се извършват пред Кръвния център във Варна.

Къде всъщност се коренят негативите и какви са начините за отстраняването им разказа в един откровен разговор с репортер на Moreto.net шефката на варненският център д-р Жанина Иванова. Освен за Варна, звеното осигурява кръв и кръвни продукти за болничните заведения в Добрич, Силистра, Шумен и Търговище, където също се извършва кръводаряване.

Д-р Иванова работи в Центърът по трансфузионна хематология вече 18 години. Попада там случайно. Първоначално започва работа временно. Казва, че никога не си е мислила, че ще стане „такъв лекар“. Днес обаче тя е убедена, че не е сбъркала в избора си, защото това се оказва голямата й любов.

Покрай удоволствието от работата и удовлетворението от спасяването на човешки живот д-р Иванова ежедневно се изправя пред основния проблем на центъра – липсата на достатъчно кръводарители.

Истината е, че през последните години няма драстично намаление на броя на дарилите кръв, а просто нуждите на града се увеличават, сочат наблюденията на медика. Все по – боледуващото и застаряващо население, нарастващото население на Варна са сред основните причини, които усложняват ситуацията с липсата на кръв в годините. Затруднената икономическа обстановка и ниските доходи карат населението да търси лекарска помощ, когато прилагането й е крайно наложително. Много тежкото състояние се свързва с нуждата от по-голямо количество кръв, разбира се.

Добрите резултати изискват повече

С всяка изминала година университетската болница „Св. Марина“ постига все по - забележителни резултати и разширява все повече дейността си, създавайки нови високоспециализирани отделения, разполагащи с изключително модерна техника. Това заедно с добрите специалисти повишава значително рейтинга на лечебното заведение и потока от пациенти към него. Болницата обслужва болни не само от града, а и от целия Североизточен регион. Обслужването на все по-тежки и специфични случаи е свързано с нуждата от повече кръв.

Кръводарителите преди – по-малко, нуждите – по-големи.

Всъщност нарастващото потребление не би създавало трудности, ако повече хора са готови да дарят от животоспасяващото средство напълно безвъзмездно. За съжаление техният брой е едва около 2000 за миналата година на фона на всички дарители във Варна – 12 688.

Д-р Иванова отчита, че дори преди години кръводарителите са били още по-малко, но ситуацията в града вече е различна. По груби сметки, за да има шанс да се покрият нуждите, са необходими поне 18 хил. кръводарители годишно.

Според стандартите трябва да има 50 кръводарители на 1000 души, за да не се изпада в недостиг, а в България цифрите са едва 20 на 1000. Д-р Иванова вижда тези цифри като непостижима мечта, но въпреки това е готова да се бори докрай и да не се отказва.

Кой се облагодетелства от липсата на кръв

Със сигурност има една група от хора, която се оказва облагодетелствана от случващото се.

Дилърите от ромски произход пред кръвния център, които са готови за сумата от около 120 лева да осигурят дарител, чрез който да се набави нужната бележка за пред болниците. „Никой в нашия център нито протектира, нито стимулира тези отвън. Те са продукт на обществото.“, категорична е д-р Иванова. Тя е убедена, че ако хората са по-активни в кръводаряването, черният пазар пред центъра ще пропадне. С това ще отпадне и нуждата от бележки за болницата.

Когато човек е паникьосан, заради тежкото състояние на близък , търговците на кръв са насреща и умело играят със страха на хората. Запознати споделят, че в зависимост как изглеждаш, сумата за кръводаряване достига и 200 лв. Затова е важно човек да не прибягва до крайни решения и да не се доверява на мургавите търговци пред центъра, а да помисли рационално и да потърси помощ за кръводаряване сред близки и познати.

Полицията е информирана за незаконната дейност пред центъра. Негови служители са сигнализирали органите на реда за случващото се и са търсили съдействие, ефективни резултати обаче няма. Обяснението е, че трябва да бъдат хванати в момент на сделка, а това изисква допълнителен ресурс и разузнавателни средства. От кръвния център нямат информация да има санкциониран за незаконната търговия до момента.

Защо липсват безвъзмездни кръводарители?

Сред основните причини, които спират хората да посетят центъра са липсата на достатъчно информация и наложените негативни схващания в обществото.

Опитът на д-р Иванова сочи също, че когато човек дава кръв, защото е притиснат от обстоятелствата, той рядко се връща след това в центъра. Според нея най-важно е да се създаде положително отношение към безвъзмездното кръводаряване. Хората трябва да възприемат, че техният добронамерен акт ще спаси човешки живот.

Практиката обаче сочи, че през последните години броят на родствениците, които даряват, за да спасят близък, расте за сметка на безвъзмездно дарилите. Негативната им нагласа към системата се подсилва от усещането за нарушаване на законното им право да имат достъп до кръв, която е безвъзмездна и безплатна, чрез изискването от болниците за бележка за даряване.

Д-р Иванова не адмирира практиката, но смята, че за момента ситуацията е такава – няма достатъчно кръв. И докато хората не разберат, че наличието й зависи от самите тях омагьосаният кръг ще продължи да съществува.

Позитивният подход

Амбицията на д-р Иванова е през тази година Кръвният център да повиши доверието у хората чрез взаимодействието с различни неправителствени организации и сдружения, които да разпространяват посланието за позитивите от кръводаряването и колко важно е то за спасяването на човешки животи.

Личният пример също е начин у хората да се създаде положително отношение. Пример е семейство, завело сина си да дари кръв, след като е навършил пълнолетие.

Децата, дарили кръв в училище, стават като посланици в университетите и фирмите и разпространяват опита си, смята д-р Иванова.

Чуждите практики

Опитът на развитите държави е добър източник, от който може да бъде почерпен пример. Една от възможностите е Здравната каса да приеме някакви преференции за кръводарителите като безплатен или профилактичен преглед, или веднъж годишно някакво изследване.

Има страни, в които ако член от семейството дари кръв веднъж или два пъти годишно, ангажимент на системата е да осигури кръв на член от семейството, ако се наложи.

В България

В нашата страна всеки, който дари кръв, може да се възползва от възможността да получи документ за направените изследвания на кръвта му за ХИВ, сифилис и хепатит, както и да научи кръвната си група. При всяко даряване получава възможност за два дни отпуск, както и пакет с напитки и сладки неща за хапване.

Помощта на центъра към нуждаещите се

В хематологичното отделение на болница „Св. Марина“ пациентите, когато влизат в програмите, задължително имат нужда от голямо количество кръвни продукти при всеки цикъл на лечението им. Само за месец в отделението се изразходват около 400 - 450 единици при общо около 1200 кръводарители месечно. Това означава, че голяма част от количествата кръв във варненския центъра отиват за това отделение. Поради големите и чести нужди, които касаят животозастрашаващи случаи, центърът не изисква някой да възстановява използваните количества. Пациентите по хематология се осигуряват изцяло от безвъзмездно кръводаряване, уточни д-р Иванова.

Освен това всички дарители от градовете Шумен, Добрич, Силистра и Търговище могат да използват бележките получени в тамошните центрове за свидетелство във варненските болници.

Екипът

С плам в очите и неизчерпаем ентусиазъм д-р Иванова разказва за отдадеността към работата на целия си екип. Споделя, че разпределянето на кръвните продукти се извършва 24 часа, но работата по синтезирането им и самото кръводаряване се случват в работно време. При извънредни ситуации, когато родилка се нуждае спешно от кръвопреливане, на работа се събира спешно целият център. И точно тогава проличава безкористната отдаденост към професията на всеки от служителите.

„Досега е нямало случаи някои от колегите да откаже извънредно дежурство. Най - голямата ми надежда е никога да не се случи да изгубим пациент, защото нямаме кръв.", сподели д-р Иванова.