Въпреки по-бързите темпове на нарастване на производителността на труда, спрямо средната за Европа, стойността на един отработен час у нас продължава да е 6.7 пъти по-ниска от тази в ЕС-27. Такива данни посочи председателят на БСК Божидар Данев при старта на ново изследване.

Статистиката показва още, че ръстът на средната работна заплата у нас (13.3%) продължава сериозно да изпреварва ръста на производителността на труда (3.4%), което е предпоставка за влошените показатели на пазара на труда, подчерта Божидар Данев. Друг фактор за намаляване броя на работните места и заетостта са високите енергийни разходи на фирмите.

Данев подчерта, че въпреки затруднените условия за правене на бизнес, в периода 2008-2012 г. броят на фирмите в България е нараснал с 11%, благодарение най-вече на микропредприятията (които са с 14% повече) и за сметка на малките (15% по-малко) и средните (23% по-малко) предприятия. В периода на икономическа криза най-голям ръст в броя на фирмите у нас се наблюдава в сектор "Енергетика", където през 2012 г. фирмите са с 67% повече спрямо 2008 г. Това се дължи най-вече на бума на бизнеса с възобновяеми енергийни източници, се казва в съобщението на БСК.

Оказва се, че българската икономика е, че на второ място по ръст на фирмите е селското стопанство (46%), който е един от секторите с потенциал за растеж, наред с информационните технологии, електрониката и електротехниката, машиностроенето и туризма.

"Българският пазар е ориентиран към внос, въпреки че имаме изключително благоприятни природни условия за производство. 72% от храните на българския пазар са вносни. Например, внасяме картофи, а само преди години бяхме втори в света по износ на същия продукт", заяви Божидар Данев. Според него, сред причините за недостатъчното развитие на селското стопанство е затрудненото субсидиране и липсата на работна ръка.

Според председателя на камарата, основни бариери пред инвеститорите, вкл. за разкриване на работни места, са политическата неопределеност и неспокойствие, високата цена на кредитите, неустойчивата нормативна уредба, намесата на държавата на пазара, липсата на квалифицирана работна ръка, недостатъчно добрата логистична инфраструктура, както и съществуващите регионални и структурни дисбаланси в икономиката.

С цел постигане на по-висок икономически растеж очакваме от правителството по-активни мерки за преодоляване на кризите в институционалните системи (пенсионна, здравна, образователна, съдебна), реформа на трудовото и осигурителното законодателство, ревизия на регулаторните режими, оттегляне на държавата от пазара, засилване на контрола върху износа на добавена стойност и, най-вече – ускорено изграждане на електронно правителство, заяви Божидар Данев.