България е на едно от последните места в ЕС в класацията за възможността на студентите да се обучават в държави, различни от техните собствени. Страната ни е получила най-ниската оценка "много слаб" в скала с шест възможни степени. Сред основните критики са липсата на студентски заеми при преференциални условия, липсата на преносимост на бездруго ниските студентски помощи и лошо подпомагане на студентите в неравностойно положение.

Германия е първенец в ЕС по програми за насърчаване на обучението зад граница. След нея се нареждат Белгия, Испания, Франция и Италия, става ясно от първия по рода си доклад „Индекс на мобилността".

Публикуването му е отговор на призива на държавите членки за улесняване на достъпа до образование и стажове в чужбина.

През последните месеци ЕС значително увеличи финансирането за движение на студенти из съюза в рамките на новата програма „Еразъм+", а въвеждането на т.нар. индексът на мобилността позволява да се определи до каква степен държавите създават среда, благоприятстваща трансграничното придвижване на младите хора.

Показателят се съсредоточава върху пет ключови фактора, влияещи върху мотивацията и способността на младите хора да учат или да се обучават в чужбина:

1. Информация и насоки относно възможностите за мобилност.

По този показател Германия, Белгия, Испания, Франция и Италия предоставят най-всеобхватна подкрепа, докато структурите за информация и насоки са най-слабо развити в България, Гърция, Словения и Кипър.

2. Преносимостта на студентските помощи от една страна в друга.

Най-добри резултати в тази посока са постигнати в немскоговорящата част на Белгия, Кипър, Люксембург, Словения, Финландия и Швеция. Като най-ограничаващи са квалифицирани системите за преносимост във френскоговорящата част на Белгия, в България, Чехия, Гърция, Хърватия, Литва, Румъния и Словакия.

3. Достъп до обучение по чужди езици.

Първенци по този показател са Кипър, Люксембург и немскоговорящата част на Белгия. В Ирландия и Шотландия изучаването на чужди езици в училище не е задължително, което води до последното им място.

4. Признаване на обучението в чужбина.

Германия, Белгия и Испания полагат най-големи усилия, за да следят използването на европейски инструменти като Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) и приложението към диплома „Европас". Въпреки важността на подобни инструменти, според доклада повечето държави в ЕС не обръщат особено внимание на този въпрос.

5. Подпомагане на ученици в неравностойно положение.

И тук Фламандскоговорящата част на Белгия, Германия, Италия и Австрия се открояват с добре развита финансова помощ за студенти от семейства в неравностойно положение и системи за наблюдение на мобилността от гледна точка на социалния произход.

В заключението на документа се констатира, че нито една държава не е усъвършенствала докрай всички аспекти на своята „среда за мобилност".