Новината, че папа Франциск е споделил във Фейсбук историята на дядо Добри, се оказа погрешна, съобщи кореспондентът на bTV в Рим Антоанета Николова.

Пресслужбата на Светия престол опроверга информацията в отговор на запитване. Те поясняват, че Папата няма Фейсбук и никъде не се е изказвал за такъв човек. От Ватикана уточняват, че и те не са чували за него.

Съобщението, че папа Франциск е обърнал внимание на възрастния българин, който проси и дарява средствата, е с първоизточник новинарския сайт "Коста Рика днес". Не за първи път латиноамерикански сайтове цитират несъществуващи изказвания на главата на римокатолическата църква.

Това обаче не прави историята на дядо Добри по-малко достойна.

Наричат го Светеца от Байлово. През юли ще навърши 100. Мнозина са виждали Дядо Добри пред църкви. Събира пари, които до стотинка дава за реставрация на църквите. Той е един от най-големите дарители на храм паметника "Александър Невски" - дал е 35 700 лева. С тях са купени църковни вещи.

„Всичко дарява в кутиите за даренията. Винаги ми е казвал да имам упования в Бога, той помага за всичко, защото синът ми е безработен- той ще оправи всичко”, казва Славка - клисар в храм - паметника „Александър Невски".

Той живее в къща, в двора на църквата в село Байлово. Отрекъл се е от всичко. Живее като отшелник. Дали заради силния медиен интерес или просто защото мрази суетата - отказва да говори с журналисти. Имал е тежка съдба, разказва племенницата му Елена.

„Баща му е убит във войната и те са останали сираци. Има и други сестри и той е заминал като малък още по София нещо да си изкарва прехраната. И оттам може би вече е тръгнал по този път - по църкви, по манастири”, споделя Елена.

Дядо Добри има четири деца. Две от тях надживява. „Той живее бедничко и много скромно и като му донесат тука подаръци нещо и той излезе и раздава на деца. Уважават го хората, уважават го, ама той не всички уважава. Не ги смята всички за вярващи и им няма доверие. Все някой нещо ще му открадне”, казват за него.

Противоречиво е мнението на съселяните му за него. Докато едни му се възхищават, други намират действията му за крайни.

„Той се налага и който си иска пуска в черквата, който не иска не го пуска”. Друг добавя: „От дете го помня, винаги помагаше на по-възрастните. Докато сега не можеш да видиш човек, който да отиде да помогне на другите както той помагаше”.