Все по-често се говори, че заради кризата "мозъците" ни, завършили в чужбина, се завръщат у нас. В действителност обаче съвсем малък процент от студентите ни навън търсят признаване на дипломите си тук. Това означава и че малцина рискуват да се пробват на нашия трудов пазар. Според запознати те най-често търсят международни компании с филиали у нас.

БГ мозъците, които се връщат от чужбина, за да работят у нас, са под 10 на сто от заминаващите абитуриенти. Всяка година около 6000 наши младежи стягат куфари, за да учат навън. Едва 405 души обаче през миналата година са поискали признаване на дипломите си, за да започнат работа тук. Толкова са издадените удостоверения от НАЦИД - центъра, който признава у нас тапиите за висше образование, получено в чужбина.

От две години насам дипломи признават и университетите. В тях обаче подават документи предимно онези, които искат да продължат образованието си тук или да преподават. Хората, чиято цел е трудовият пазар, най-често търсят НАЦИД (Национален център за информация и документация). Не всяка от признатите тапии през 2013 година е нова - има и хора, които са решили да се установят тук след дълъг престой в чужбина.

За пет години центърът е признал 3164 дипломи. Най-много наши младежи се връщат от Великобритания, Германия и Русия. Сред специалностите доминира бизнесът във всичките му разновидности, следван от икономика и международни отношения. Някои от дипломите са с печата на доста престижни университети, а впечатление прави, че всяка втора специалност носи етикета "международен" - международен бизнес, международни отношения. Завърнали се от Кеймбридж и Оксфорд обаче няма. Сред по-любопитните специалности, получени в Англия през 2013 г, е диплома по разузнаване.

По-различно стоят нещата с младите хора, които се завръщат от Германия. Оттам основно си връщаме инженери. Има обаче и хора със специалности като история на изкуството и педагогика, както и чиста математика. Славата на руските университети като даващи добра инженерна подготовка очевидно също не е потънала в миналото. Много често дипломите с руски печат, които се признават у нас, са по доста засукани и тесни специалности в инженерната област, като например топлотехника, строителство, хидрогеология, нефт и газ. Сред куриозите е призната диплома от Московското висше гранично командно училище на КГБ на СССР. От Русия се завръщат и младежи с дипломи по счетоводство и управление на персонала, музиканти и диригенти. Украйна също се оказва търсено място за висше образование от българите - дори и в областта на авиацията. С дипломи от подобен университет са си дошли двама българи. Имаме и доста хора, които узаконяват дипломи от бившите съветски републики - Грузия, Узбекистан и най-вече Беларус. Въпреки че Франция е едно от местата, където изпращаме много студенти, оттам за миналата година признаване на тапията са поискали едва 7 души. Повечето са с дипломи по право, икономика и банково дело.

От Гърция пък признаване на документите си искат предимно педагози и логопеди. От САЩ, който е сред търсените държави за висше образование, също има десетина завърнали се млади хора за миналата година, предимно с хуманитарни специалности, политология, икономика. Единични дипломи са признати и от Дания, Италия, Испания и Белгия. Най-далечните места, откъдето са си дошли висшисти у нас, са Китай, Канада и Австралия.

Любопитното е, че имаме сънародници, които са избрали да учат чужди езици, но не непременно в страната, където този език се говори. Сред признатите дипломи има такава по португалски език от Русия и по арабистика от Германия.