„Престъплението с Хюлия е едно от лесно разкриваемите”. Това каза в „Здравей, България” Ботьо Ботев – бивш директор на отдел „Убийства” към Националната полиция.

Фактологията има така наречената закачка, от която разследващите могат да тръгнат, подчерта Ботев и обясни, че съществена е връзката между жертвата и извършителя.

„Трябва да се тръгне от нишката, че момичето е излязло под въздействието на обаждане. Обикновено при случаи на изчезване се пропускат първите моменти за фиксиране на факти и обстоятелства, които са изключително важни”, обясни Ботьо Ботев.

Според него е нестандартно да се „извлече” жертвата и да се поиска откуп, но все пак обясни, че в практиката понякога се случват нестандартни неща.

Кореспондентът на Нова от Варна Нивелина Няголова обясни, че с нея се е свързала дама, която твърди, че е майка на момчето, чиято снимка е разпространена в медиите и се твърди, че е предполагаемият убиец на Хюлия. Жената е обяснила, че има съвпадение на факти, но това не е обявеният за издирване.

Тялото на 24-годишната Хюлия е било намерено в района на лозови масиви близо до стария път за София. Жителите на село Белоградец са в шок. Никой не може да повярва, че са посегнали на красивото момиче. Хората тук не помнят такава трагедия да е имало в селото. Описват младото момиче като добре възпитано и винаги усмихнато.

Семейството на Хюлия са арендатори, хлебопроизводители, притежават зала, в която се провеждат сватби и други семейни тържества. Дават работа на поне 50 души от селото, а нивите на почти всички са в тяхната кооперация.

Последно Хюлия е видяна в селото на първи януари по обед. По непотвърдена информация малко по-късно и се обадил нейният приятел от ученическите години Иван и я поканил да пият кафе. Късно вечерта телефонът на момичето вече е бил изключен. Пак по непотвърдена информация на 2 януари е бил поискан откуп от бащата в размер на 300 хиляди лева.

Според Ботьо Ботев е по-добре да не се изнася много информация от страна на органите, защото по думите му това е било грешка в други случаи - например случаят със сестрите Белнейски, както и убийството на Яна в Борисовата градина.

На въпрос за това дали трябва да отпадне доживотният затвор без право на замяна, Ботев каза:„Винаги съм бил против смъртното наказание, за мен смъртното наказание не е наказание. Доживотната присъда без право на замяна е много по-тежко наказание. Не мога да кажа, че при наличието на смъртно наказание, са намалявали убийствата. Този, който извършва престъпление, не мисли, че ще бъде хванат”.