Правителството ще емитира ударно дълг още в първия месец на 2014 г. Само за януари на вътрешния пазар ще бъдат пласирани държавни ценни книжа на обща стойност 900 милиона лева. Това става ясно от обявения от финансовото министерство емисионен календар с предстоящи търгове на държавни ценни книжа. Голяма част от парите ще отидат за авансово превеждане на преките плащания на зърнопроизводителите. По тази схема в началото на миналия февруари кабинетът на Бойко Борисов взе извънредно 800 милиона лева заем. Тогава опозицията остро разкритикува това решение, а заради несъгласието си с него тогавашният финансов министър Симеон Дянков подаде оставка.

Според календара на Министерството на финансите (МФ) през януари ще има четири търга на държавни ценни книжа (ДЦК). На два от тях ще се пласират ДЦК с номинална стойност от по 400 млн. лв. На другите два търга ще се предложат книжа за по 50 млн. лв. Наред с големия обем впечатление прави и избраната от МФ тактика да емитира краткосрочни книжа, чийто падеж ще настъпи в рамките на 2014 г. Двата големи търга през януари са за 6- и 9-месечни книжа.

Според официалните мотиви на МФ поемането на краткосрочен дълг ще се прилага приоритетно през първите три месеца на годината, за да се подкрепят постъпленията в хазната. От министерството изтъкват още, че интересът към подобни книжа на вътрешния пазар е голям.

Само преди година извънредното емитиране на 800 млн. лв. дълг заради зърнопроизводителите бе подложено на унищожителни критики от опозицията в лицето на БСП и ДПС. Тогава договорката със зърнопроизводителите за предсрочно превеждане на парите бе обявено за предизборна сделка, а емитирането на непланиран дълг - като пагубно за публичните финанси и за ликвидността на икономиката. Извънредният дълг от 800 млн. лв. при ГЕРБ бе и една от причините за актуализация на бюджет 2013, защото въпреки изплащането на сумата в рамките на годината заемът направи невъзможно спазването на лимита за държавния дълг.

Тези критики не попречиха на кабинета на Орешарски да обещае да изплати предсрочно преките плащания на зърнопроизводителите от 1.1 млрд. лв. до края на януари вместо максимално позволения срок - края на май. Интересно съвпадение е и че през май пак предстоят избори - за европарламент.

През януари бюджетът трябва да поеме и близо 300 млн. лв. отложени плащания по проекти, финансирани от европейските фондове, както и нововъзникнали по тях разходи. Плащанията бяха отложени заради дефицит в бюджета на ЕС и замразяване на възстановяването на средствата за всички държави членки. През януари и февруари хазната трябва да разплати и други 573 млн. лв. по настъпващи падежи по стари заеми.

Според Йордан Цонев от ДПС емитирането на повече вътрешен дълг в началото на годината не е проблем. "Има достатъчно ликвидност на вътрешния пазар, традиционно предстоят по-сериозни плащания по падежи, трябва да се преведат и парите на зърнопроизводителите", коментира Цонев. "Повтаря се схемата от миналата година, но поне законът бе променен и емитирането на краткосрочни книжа, които се плащат през годината, вече не влияе на размера на поетия дълг", коментира и Владислав Горанов от ГЕРБ. По Закона за бюджета за 2014 г. новопоетият дълг тази година не може да надхвърля 4.4 млрд. лв., като 3.9 млрд. лв. от тях могат да се пласират на външните пазари. Според обявената от МФ емисионна политика за тази година новопоетият външен дълг ще бъде в по-малък размер - около 3 млрд. лв.