Централна и Източна Европа в разпръснат строй спрямо еврото. Новото българско правителство демонстрира оптимизъм по отношение на единната европейска валута, за разлика от някои други бивши комунистически страни от региона, като Полша. Това се казва в обширен анализ на AFP.

Три от старите комунистически страни вече са членки на еврозоната. Опитът на Словакия и на Естония – присъединили се съответно през 2009 и 2011 г. - общо взето е положителен, за разлика от Словения, която възприе еврото през 2007 г. точно преди световната криза.

Словакия има инфлация от 0,5%, нейният БВП нарасна тази година с 0,9% след растеж от 2% миналата година; за 2014 г. прогнозата е +2,1%.

В Естония инфлацията се покачи до 5% в годината на присъединяването й към еврозоната, но падна на 3,9% през 2012 и на 1,5% миналия месец. Надеждата е нейният БВП да нарасне с 3% догодина след очакваните през 2013 г. 1,3%.

За разлика от тях външният дълг на Словения скочи три пъти. Нейният БВП спадна тази година с 2,7% и ще очаква нов спад от 1% тази година, след като миналата година се сви с 2,3%.

Латвия става от 1 януари част от еврозоната, съседна Литва смята да се присъедини през 2015, но останалите държави от Централна и Източна Европа не бързат да станат членки на клуба.

Някои като като Полша и Чешката република смятат, че е по-изгодно да запазят националните си валути още известно време.

В България правителството, което дойде на власт през май, демонстрира оптимизъм. Ще кандидатстваме за еврозоната, когато сме сигурни, че икономиката се е оттласнала, заяви финансовият министър Петър Чобанов, отговаряйки положително на въпрос дали това ще стане през четиригодишния мандат на сегашното правителство.