2013-та прилича на една друга година от новата българска история: на 1989-та. Поне ако говорим за двете ѝ основни характеристики - масовите протести и ръста на национализма. Татяна Ваксберг отправя поглед назад.

Толкова бурна е била само 1989 година, когато падна Берлинската стена. България не помни друг период с толкова много и толкова масови протести. Не помни и друг случай на толкова видим ръст на омразата към другостта.

2013-та година започна с протести и завърши с протести. Първите бяха срещу правителството на Бойко Борисов и се запомниха с масовия поток хора, наводнил десетки градове. Протестът за първи път тръгна от град, различен от столицата - в случая Варна. За първи път той беше съпроводен и с крайни актове на отчаяние, каквито бяха поне седемте самозапалвания на хора. Вътре в страната протестът доведе до сваляне на правителството, а извън нея той се прочу като отчаяния глас на жителите на най-бедната страна на ЕС, които не могат да си платят сметките за ток и парно. В действителност обаче протестът нямаше единен фокус. Хората протестираха срещу всичко - монополите, олигархията, високите цени на тока, ниските майчински надбавки и пенсии, изборния закон, липсата на морал.

Предсрочните избори през май, предизвикани от масовите протести, бяха белязани от две безпрецедентни събития: данните за подготвяна масова манипулация на вота и пълното поражение на демократите, които не влязоха в парламента.

В навечерието на изборите стана ясно, че в печатницата, която печата бюлетини за деня на вота, са открити няколкостотин допълнителни и незаконно произведени бюлетини. Скандалът постави под съмнение честността на вота, но не доведе до анулиране на изборите. Той се превърна в пример за това, че българският политически живот се развива с престъпни средства и следва задкулисни планове.

"Задкулисие" безспорно е думата на 2013 година. Тя навлезе в речника през изтеклото лято, малко след като за шеф на българското контраразузнаване беше назначен Делян Пеевски - депутат, който не ходи на работа, не е писал закони и не притежава почти никаква собственост, но затова пък е в десятката на най-влиятелните българи, оповестени от списание "Форбс". Назначението му беше коментирано достатъчно красноречиво от бившия премиер Бойко Борисов: "[Новите управляващи от БСП и ДПС] искат да направят нещо радикално с нас - дали арест, дали убийство...", каза той пред вестник "Дневник".

Изказването потъна във вълната протести, но си остана изчерпателна оценка за политическия живот в страната - като мафиотска война между две враждуващи семейства.

Протестите, породени от назначението на Пеевски, вече са влезли в историята като най-продължителните. В най-новата европейска история няма друго правителство, което половин година да успява да се прави, че не чува улицата. Тази чест се падна на кабинета на Пламен Орешарски - бивш заместник-председател на СДС, който преди десетина години беше изгонен от синята коалиция заради контактите му с бизнесмена Васил Божков.

2014-та ще бъде посрещната в България от няколко хиляди нови нейни жители - това са хората, прогонени от войната в Сирия и оставени без дом и надежда. Когато са потърсили убежище в България, са вярвали, че го правят в Европейския съюз. Сега обаче те знаят, че официална България няма европейско поведение, както и че в страната няма и помен от хуманизъм. И че освен това е пълна с националисти, готови включително да избиват бедстващи чужденци.

В края на 2013-та има поне седем случая на нападения срещу сирийски бежанци. Същевременно български политици многократно използват речта на омразата, към която редица медии са подозрително толерантни. Кой би помислил, че антитурските настроения от лятото на 1989-та могат отново да станат реалност?

Автор: Татяна Ваксберг, DW