Мирослав Петров е завършил Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” във Варна със специалност „Корабоводене”. Работил е дълги години като капитан на кораби по река Дунав. Освен това има опит и като мениджър в компании от сектора на водния транспорт. През 2010 г. става директор на Териториално поделение „Пристанище Русе” към ДП „Пристанищна инфраструктура”. От 2012 г. е назначен на поста генерален директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”.

Интервю на Д. Велев, Maritime.bg

Г-н Петров, МС реши да внесете свежи пари в бюджета. В какъв размер ще бъде сумата, която ДППИ ще осигури?

ДП „Пристанищна инфраструктура” вече изпълни своя ангажимент във връзка с ПМС 285 и внесе в държавния бюджет 4 350 000 лв.

В какъв размер бяха отделените средства през годината за поддържане на пристанищата? Какви дейности реализирахте в тази посока?

Инвестиционната програма на предприятието за 2013 г. бе разчетена за малко над 82 милиона лева, като 2/3 от тези средства са привлечен ресурс от ЕС чрез Оперативна програма „Транспорт”.

Продължава мащабната рехабилитация на инфраструктурата в пристанище Видин – център на стойност 4,5 милиона лева. Самото строителство е пряко свързано с метеорологични фактори и нивото на река Дунав, защото значителна част от съоръженията са под водното ниво. Не на последно място нашата работа не може да спира нормалната експлоатация на пристанищата. Специално обръщам внимание на този обект, защото инвестициите в Пристанищата Видин и Лом са елемент от цялостната политика за повишаване конкурентоспособността на северозападния регион.

Друг голям проект, който успешно завършихме през 2013 г., е Международната морска гара в Бургас. Изграждането на морската гара започва през април 2013 и само за шест месеца е построен първият модул на комплекса, който позволява обработката на пътници от круизни кораби. Първият от тях – „Celebrity Constellation” – акостира пред новата морска гара на 5 октомври. Бургаската морска гара бе сред номинираните обекти в конкурса „Сграда на годината” за 2013. Международната морска гара е един от компонентите на бъдещия нов пътнически терминал на Пристанище Бургас, който ще даде възможност за приемане и обслужване на съвременни големи пасажерски кораби. В момента пътническите лайнери, които посещават южното българско черноморие, акостират на рейд в Несебър и пътниците се превозват до сушата с малки корабчета. Дълбочината в акваторията на пристанище Бургас, която е близо два пъти по-голяма от тази на пристанището в Несебър, ще даде възможност за свободно влизане и акостиране на големи плавателни съдове.

В началото на 2014 г. ДП „Пристанищна инфраструктура” започва в непосредствена близост изграждането и на друг мащабен обект – Бреговият център за управление на корабния трафик – Бургас, който се строи в рамките на проект, финансиран със средства от Оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 г. Аналогичен брегови център ще бъде издигнат и във Варна.

Започна удълбочаването на пристанище Варна и подходните канали. В рамките на годишната програма на дружеството за 2013 г. това е една от най-мащабните дейности по рехабилитация на пристанищната инфраструктура. Драгиране на каналите не е правено в последните пет години.

Частният бизнес иска откриване на нови терминали, смятате ли, че има нужда от това?

Няколко са факторите, които формират инвестиционните възможности на всяко пристанище. На първо място това е икономическата целесъобразност, т.е. потоците от товари създават ли достатъчно трайни условия за развитие на даден вид пристанищни терминали или за изграждането на нови. На второ място това са даденостите, разположението на самите пристанища – повечето пристанища са построени в началото на миналия век. Повечето пристанища вече са в чертите на централните градски части, което създава определени проблеми както за живеещите, така и за работещите в пристанищата. Решаването на тези проблеми преминава през две важни стъпки: изместване на пристанищни дейности и ревитализиране или възвръщане към живот и на тези доскорошни пристанища. Не навсякъде, обаче има терени, подходящи за преместване на пристанищни дейности. Защото пристанището не е спирка за кораби. То е сложно комуникационно съоръжение. Съвременната визия за пристанищата още повече разширява изискванията към новите места за разгръщането им, защото се очаква те да са перспективни интермодални логистични центрове, а това предполага пътна и железопътна инфраструктура, тилова част, складови бази, възможности за обработка на товарите и много други дейности. Не винаги подходящите терени за развитие на интермодални терминали са достъпни за големи кораби – какъвто е случаят с пристанище Варна Запад. Освен всички други фактори, тук влияние оказва и просвета на Аспаруховия мост, който ограничава достъпа на плавателни съдове, а това е една особено важна за жителите транспортна артерия. Затова до края на 2014 г. предстои ДППИ да разработи актуализация на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, която ще бъде базирана на задълбочен анализ на товаропотоците и перспективите за икономическо развитие. Средствата са осигурени от ОП „Транспорт”. И тук е мястото да спомена третия фактор – инвестиционния ресурс. Днес вече има силна диверсификация на този ресурс – пристанищата се развиват както със средства от държавния бюджет, така и със събствен ресурс на ДППИ, със средства на ЕС (особено що се отнася до рибарските пристанища), със средства на пристанищните оператори и на концесионерите. От една страна това разширява спектъра от възможности, но от друга страна извежда на преден план въпроса за ясната дългосрочна визия за развитието на пристанищата, която да консолидира усилията на всички заинтересовани страни.

По какви европроекти работи ДППИ през годината и на каква стойност бяха те?

ДППИ участва в няколко международни проекта като партньор. По проекта „ТЕН-Екопорт”, съвместно с участници от още 7 държави, се разработва пилотен проект за взаимодействие и партньорство между различни заинтересовани страни в управлението на екологичните рискове в пристанищните зони и градовете с пристанища.

Съвместно с чуждестранни партньори участваме в проект, който има за цел да разработи модела за съвместяваме на речните информационни услуги и системите, чрез които тези услуги се предоставят. Доста успешна е и работата ни по проекта „AnnA”, който подготвя концепцията за въвеждане на обслужването на „едно гише” в сектора на водния транспорт.

Що се отнася до проектите, финансирани със средства от Оперативна прорама „Транспорт” 2007 – 20013 г., като конкретен бенефициент ДППИ изпълнява 5 проекта по приоритетна ос „Техническа помощ” и двата големи инвестиционни проекта, познати като VTMIS и BULRIS. Общата им стойност надхвърля 70 милиона лева.

Вече е изградена основната структура на системата „БУЛРИС”, която обхваща инвестиционна програма по цялото протежение на граничната река и ще осигурява денонощна активна комуникация с плавателните съдове в българския участък на Дунав и официално ще бъде пусната в действие в началото на 2014 г. Вече е подписан и договора за разширяване обхвата на услугите на речната информационна система в българската част на река Дунав – БУЛРИС.

На 13.12. 2013 г. сключихме и договор с консорциум „ТРАНСЛИНК”, който ще извършва доставката и монтажа на оборудване за проекта „Информационна система за управление на трафика на плавателните съдове (VTMIS) – Фаза 3”.

Само преди ден представихме прототипа на географската информационна система на българските пристанища. Тя ще осигурява и възможност за различни справки и анализи на информацията и ще поддържа обмен на данни с други информационни системи.

Възможността за ползване на подробни пространствени данни за пристанищата ще подпомогне редица процеси като пространственото планиране на градовете и крайбрежните зони, проектирането и развитието на самите пристанища, управлението на рисковете, свързани със сигурността на пристанищата и екологичната безопасност. Данните ще бъдат публично достъпни чрез Националния портал за пространствени данни. Не случайно най-големите и успешно управлявани пристанища в Северна Америка, Африка, Азия, Австралия и Европа интегрират своята дейност чрез пространствено базирани информационни системи. Пристанище Варна Запад е първото българско пристанище, което се нарежда сред портове като Хамбург, Антверпен Хавър, Хонг Конг, Сан Диего, Лос Анджелис, Ванакувър и други.

Какви са бъдещите проекти, по които предприятието ще бъде бенефициент?

В рамките на този програмен период ние ще приключим изграждането на двете основни системи за управление на трафика на плавателни съдови – по р.Дунав – БУЛРИС и в Черно море – VTMIS. Те, разбира се, ще продължават да се развиват както в посока на интегрираното морско наблюдение, което има за цел да осигури обмен на данни за водния транспорт между всички институции и оператори, така и в областта на въвеждане на електронното управление в сектора. Пилотният проект вече е в ход и със средства от ОПТ до 2015 г. ще бъде изграден Националният център за документооборот в морския транспорт. Европейската комисия и страните от ЕС и ЕИП разработват съвместно обща среда за обмен на информация (CISE), благодарение на която различните системи ще станат оперативно съвместими.

Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” управлява собствеността на 15 пристанищни терминала, разположени в българската част на река Дунав и 11 по черноморския бряг. Те се простират на територията на 25 общини, на площ над 6 550 000 кв.м. Националната пристанищна система разполага с кейов фронт с обща дължина 13 076 м в морските пристанища и 7 862 м в речните пристанища и 152 корабни места.