Наложително е час по-скоро да се направи актуализация на предпроектните разработки от 2002 г. за автомагистрала „Черно море”, които несъмнено ще покажат много по-добри резултати за икономическата ефективност на проекта и така по-бързо и по-лесно ще привлечем външни инвеститори за реализацията му. Това заяви за в. „Черно море” инж. Росен Колелиев, член на УС и председател на секция „Инженерна инфраструктура” към Камарата на строителите в България (КСБ), управител на “Пътища и мостове” ЕООД. Той участва в конференцията за бъдещето на автомагистрала „Черно море” като част от Черноморския магистрален пръстен на територията на България, която се проведе наскоро в Бургас. Тя беше организирана от Форума за балкански транспорт и инфраструктура и Университета по архитектура, строителство и геодезия под патронажа на Министерството на транспорта и МРРБ. В нея взеха участие представители на всички браншови организации в пътния сектор. Оказа се, че идеята за автомагистралния пръстен, около която черноморските страни се опитват да обединят усилията си специално в българската му част (трасето Варна - Бургас), има сериозно икономическо значение за нас, каза инж. Колелиев. Предпроектните проучвания на магистрала „Черно море” бяха направени през 2002 г. от варненската проектантска фирма „Инжконсултпроект”, в които се даваха и прогнозни коефициенти за натоварването на пътя за по-дълъг период от време, поне 20 г. Тогава страната ни още не беше член на ЕС.

Сега сравняваме заложените тогава прогнозни коефициенти с тези, които са действителни за момента, и излезе, че движението реално се е увеличило 2 - 3 пъти над очакваното тогава, обясни инж. Колелиев. Това се дължи на настъпилите големи промени в социално-икономическия живот на страната. Отвориха се вратите на страната, рязко скочи потокът на румънски туристи, които в последно време идват да почиват по нашето черноморско крайбрежие и в Турция. Освен това от типично туристически характер - сезонно активно движение през лятото и затишие през зимата - пътят добива все по-голямо целогодишно стопанско значение в резултат на икономическата активност в двата ни големи черноморски града. Навремето в предпроектните проучвания „Инжконсултпроект” доказахме необходимостта от новата автомагистрала с малко по-дълъг срок на изкупуване на инвестицията. Но сега с актуализацията на разработките и анализа на икономическата ефективност на трасето, на базата на новото състояние на движението перспективата за изкупуване ще излезе далеч по-благоприятна. С други думи, парите за изграждането на „Черно море”, които ще се възвърнат от икономиите на гориво, спестеното време и възможността за безпрепятствено достигане до двата големи града ще направят проекта много по-привлекателен за външните инвеститори, каза още инж. Колелиев. Ясно е, че през новия програмен период не можем да разчитаме на европейските фондове за финансиране на „Черно море” . Единствената реална възможност е чрез публично-частното партньорство (ПЧП). За да стане това, е нужна спешна актуализация на предпроектните разработки от 2002 г., категоричен е председателят на секция „Инженерна инфраструктура” към КСБ. А че наистина може да се намери външен инвеститор за магистралата, пролича от току-що приключилата визита на наши депутати и министри в Китай. Но пак казвам, богатите за това са богати, защото влагат само в печеливши обекти, и ние, ако докажем, че магистрала „Черно море” е от тях, ще можем да привлечем инвеститори не само от Китай, тъй като и други проявяват интерес към изграждането й, допълни инж. Колелиев. Затова той апелира към ресорните министерства и особено към Агенцията за стратегически инфраструктурни обекти, която е натоварена да отговаря и за „Черно море”, още сега да предизвикат преразглеждане на разработките, като в тях се добави и изграждането на обходния път на Варна като неделима част от проекта.

Направата на магистралата ще доведе до нови автомобилни потоци, които ще се изсипят в центъра на града (за Бургас ситуацията е по-лека, тъй като в тази част трасето излиза на пътен възел Каблешково). За Варна обаче обходният път е повече от належащ, за да свърже движението по главен път 1-9 (Дуранкулак - Варна) с магистралите „Хемус” и „Черно море”. За съжаление, той все още остава в сферата на идеите. А една такава разработка би дала цялостна визия на бъдещия проект, който може да се изпълни на етапи - например първо обходният път на Варна и после трасето до Бургас, допълни инж. Колелиев. По неговите думи на форума в Бургас не намерило подкрепа предложението на столичния градостроител арх. Петър Диков трасето като част от Черноморския магистрален пръстен да се изтегли на запад чак до Велико Търново и така трафикът да минава директно от Дуранкулак към Малко Търново. В теорията на обследване на движението ясно е посочено, че големите градове са притегателните центрове за по-голям трафик. После, отдалечеността на трасето го лишава от смисъл, тъй като големите курорти са край морето и те привличат туристическия поток.

Това беше основният мотив на конференцията и оттук нататък направените изводи трябва да бъдат облечени във форма, която да намери реално изражение при разглеждане на проектите, продължи инж. Колелиев. Според него община Варна може да стане инициатор за активиране на работата по „Черно море”, дори като финансира проектирането на обходния път на града ни, който да стане част от магистралата. Така тя ще активира и старта на цялостната реализация на проекта. Той даде за пример съседна Турция, която вече е изградила магистралната част до Малко Търново, а нашият участък, който минава през далеч по-важен икономически район, продължава да стои в окаяно положение. Последната реконструция на главен път Варна - Бургас е от 2000 г. и пак трябва да се ремонтира.

Вторият мост над Варненското езеро е другият костелив орех, свързан с обходния път, добави експертът. Аспаруховият мост вече изчерпва своята пропускателност, а да не говорим, че все още няма специализирана организация, която да се грижи за неговата поддръжка и особено за основната му метална част, която е под агресивното въздействие на морето. Тези дни кметът на Варна Иван Портних обяви, че догодина ще бъде разработен проект за неговия ремонт. Имало заложени средства за проектиране в новия общински бюджет, като пари за самия ремонт ще се търсят или от държавната хазна, или по проекти. Мостът е част от републиканската пътна мрежа и има особен статут, припомни той. За съжаление, точно този „особен” статут на собствеността често води до безконечни спорове кое точно е грижа на общината и кое на агенция „Пътна инфраструктура”. Сега общината практически го стопанисва, без да му е стопанин, допълни инж. Колелиев. А задължително поне веднъж годишно трябва да се прави оглед на металните части, периодично да се проверяват реперите на всяка колона, тъй като фундирането е специално, върху слаби почви, за да не се допусне пропадане.

В заключение той припомни, че без обходен път градът не може да диша и да се развива. И даде за пример изграждането на обходния път на София, който изведнъж отвори задръстеното движение. Ако такъв бъде направен и тук, с преки връзки само за 15 - 20 минути ще може да се стигне до всяка точка на морския ни град. Затова браншовикът е категоричен, че идеята да се извади транспортният поток и свързаните с него шумови и прахови замърсявания от чертите на Варна, не трябва да се приема като конюнктурен проект, свързан с една или друга партия, която е на власт в момента. Тя трябва да стане идея, около която да се обединят всички. Защото обходният път е нужен на варненци и всяка протакане само ще оскъпи проекта и ще го направи още по-труден за реализация. А точно сега е моментът за нейния старт, допълни инж. Колелиев.