„Битува мнението, че адвокатите печелят много пари, затова желаещите младежи да учат право са много. Затова пък университетите, които имат правни факултети, също се множат. А истината е, че адвокатите, които печелят много, са малко, а ВУЗ-овете бълват прекалено много юристи, които след като завършат образованието си, не могат да си намерят работа.“ Това каза бившият председател на Варненската адвокатска колегия Димитър Петров. Той и колегата му – настоящият председател на колегията в морската столица Юлиян Георгиев, споделиха вижданията си относно миналото и бъдещето на тяхната професия във връзка със 125-годишнината на варненската адвокатура.

Няколко цифри са много показателни за състоянието на адвокатурата в морската столица. През 1992 година те са били 115. В момента членовете на колегията във Варна са 1066, като 448 от тях са мъже, а 618 - жени. Най-много – 757, са на възраст между 31 и 51 години, а най-възрастният действащ адвокат в момента е 91-годишният Михаил Балчиклиев, който все още се явява в съда, а в биографията си има 62 години само като защитник.

„Трябва да има промени в закона за адвокатурата, затова се събрахме колеги от цялата страна по наша инициатива и изготвихме някои предложения. Дали ще бъдат приети, не се знае. Но някои от тях са изключително важни“, обясни Димитър Петров, който е представител на морските защитници в работната комисия. Най-важната цел на законопроекта е да се спре окончателно достъпът до съдебните зали на хора, които не са завършили право, и на тези, на които са им отнети правата. Подобни случаи, уви, имало много, а когато истината излезе на бял свят, това е основание за отмяна на съдебния акт.

„Искаме да имаме ясни гаранции за работата си, да защитим правата си и нашата професия. Промените са наложителни, за да може да се браним от нерегламентирания достъп на някои фирми, като брокерските например, които си присвояват нашите права“, твърди адвокат Георгиев. „Друг е проблемът, че с изменението на Гражданскопроцесуалния кодекс ситуацията е много променена. Хората имат въпиюща нужда да се съветват с адвокати дори по най-елементарните дела. Изключително трудно човек може да се оправи сам, ако няма юридическо образование. Но не са много хората, които могат да си позволят адвокатски услуги заради тарифите. И става един омагьосан кръг“, допълни Георгиев.

По неговите думи имало много фирми, които обработвали документи на граждани, без да имат необходимата квалификация.

„Всеки мисли, че може да върши нашата работа, както младите си мислят, че като завършат, ще започнат да печелят много пари. Ще ви кажа само няколко цифри – миналата година от 50 дипломирани млади варненци, завършили право, само 3-ма издържаха успешно изпита за младши адвокати. Останалите 47 бяха скъсани. Това е в общи линии и показателно за нивото на обучението им. Държавата отклонява вниманието на младите хора за 5 години, които после не могат да си намерят работа. В съдебните канцеларии е пълно със служители, които са завършили право. А работата за почти всички подобни длъжности не изисква квалифицирано образование. Но те не могат да започнат като юристи, затова се захващат с каквото и да е. А когато се отвори работа за юрист в която и да е държавна структура, веднага за мястото кандидатстват много млади хора, без никакво значение какво е заплащането“, допълни Георгиев.

Той заяви, че въпреки малката бройка прависти, които успяват да вземат изпита за младши адвокати, те нямат много възможност да започнат работа при нормални условия, отново заради недостатъчното финансиране. Затова, за да помогнат на младите си колеги, варненските адвокати са решили бившият офис на Варненската адвокатска колегия да бъде ремонтиран, за да стане кантора за обучение на младите им колеги.

Всеки с трети клас можел да защитава в съда

Началото на варненското правораздаване е поставено на 23 октомври 1878 година с приказ на губернатора Павел Бачмгартен. Той назначил Велико Христов за председател на окръжния съвет, а Елефтер Пастиев и Ахмед ефенди за членове. От това време датират и сведенията за първите повереници – днешните адвокати. Един от първите варненски адвокати – Панайот Кърджиев, пише в спомените си: „Адвокатурата беше свободна и съдещите се свободни бяха да изберат защитници. Всеки гражданин можеше да дойде в съда с друг гражданин, за да разправи работата му, т.е. да го защитава“. Едно от задължителните условия било да е завършил трети клас. Друг от първите известни варненски адвокати – Апостол Савов, имал средно образование. Първите членове на Варненския адвокатски съвет, които вече имали и необходимото правно образование, били Стефан Кабакчиев, Кръстю Мирски, Киро Миразчиев, Петър Егрецов, Димитър Ралчев и др.

Според обнародвания през 1888 г. закон за адвокатите професията можели да практикуват: лица, завършили средно учебно заведение, хора с трикласно образование, които са практикували три години самостоятелно или при някой адвокат, и тези, които са завършили правни науки. Последните, както бившите министри, били освободени от полагането на адвокатски изпит.

Първият председател на Варненския адвокатски съвет е Никола Кънев. След него поста поемат Венедикт Попов, Кръстю Мирски, Димитър Ралчев... Председателят към днешна дата е Юлиян Георгиев.

Само двама от председателите на Варненската адвокатска колегия са били кметове на морската столица – Кръстю Мирски, който изкарал два мандата - 1888 – 1890 г. и 1905 – 1906 г., и Гено Гутев, който бил кмет на града в периода 21.ІV.1945 – 1951 година.