Докога ще продължава агонията "Холдинг БДЖ" и какво прави новото му ръководство, за да изправи и стабилизира най-сетне гръбнака на българския сухопътен транспорт? Ще се возим ли някога в нови влакове и вагони, или кредиторите ще ликвидират окончателно остатъците от някога славната 125-годишна компания, поставяла рекорди в Европа.

С тези и други актуални въпроси се обърнахме към Християн Кръстев, изпълнителен директор на БДЖ от края на август тази година.

- Г-н Кръстев, какво е финансовото състояние на "Холдинг БДЖ" към момента?

- Много по-добро в сравнение с времето, преди да поема управлението. Намалихме задълженията към кредиторите от около 710 млн. лв. на около 689 млн. лв., като до края на годината ще ги намалим с още 5 млн. лева. Говоря за главница, не за лихви, тъй като лихвите текущо плащаме. Тук искам да обърна внимание, че непогасяването на падежите през трите години - 2010-а, 2011-а и 2012-а, е довело до увеличаване на размера на лихвите с 35 млн. лева. БДЖ започна да погасява задълженията си по главницата едва през април тази година.

- Какви са приходите от пътническите и товарните превози?



- Имаме голямо увеличение на товарите. За сравнение - при средно превозвани 25-27 хил. тона на ден през пролетта от септември насам имаме дни, в които отчитаме по 40-45 хил. тона, като тази положителна тенденция продължава.

- Откъде тръгнаха повече товари?



- Върнахме си част от товарите на "Стомана" (Перник), които се изнасяха с камиони.

Между 9400 и 9600 камиона са товарени от "Стомана" в посока Западна Европа. Отново започнахме да возим товари от "Каолин". Транзитът също се увеличи, макар и малко. Вносът на горива, основно от Румъния, също нарасна. Очаквам тази година да превозим над 10 млн. тона товари, с което за първи път от доста години насам да обърнем негативната тенденция за намаляване на обемите на товарните превози.

- Кои са ви най-големите товародатели?



- Въглищните мини и зърноизносителите. Отчитаме огромно увеличение на износа на зърно, и то не само към пристанищата, но и с вагони към Турция, която е основният купувач.

- Имахте голям проблем с недостига на вагони зърновози. Задоволявате ли износа сега?



- И сега не подсигуряваме между 15 и 30 зърновоза на ден. Имаме сръбски зърновози, които не се одобряват от клиентите, тъй като разтоварването им е отпред и това създава проблеми, а българските не са достатъчно.

- А какво е положението с "Пътнически превози"?



- Там отчитаме между 2% и 3% неизпълнение на плана. Но се надявам с увеличаването на пътникопотока през декември да наваксаме това изоставане, като разчетите показват, че "Пътнически превози" ще излязат на печалба с около 2 млн лева.

- Печалба, при положение че държавата ви субсидира със 170 млн. лв. годишно?!?

- Да!

- Колко са годишните приходи от пътници"?



- Около 70 млн. лв.

- За каква печалба говорите, след като "БДЖ - пътнически превози" изкарват под 30% от средствата, които са им необходими годишно?



- Нещата там се подобряват. От една страна, очакваме увеличение на субсидията за догодина с близо 20 млн. лева, от друга - увеличаваме броя на пътническите вагони, което подобрява качеството на услугата и спомага за връщането на част от пътниците от автобусите към БДЖ.

- Какъв е недостигът на пътнически вагони? Имаше дори случай, когато пътници бяха превозвани във вагон-фургон.



- Да, имаше един такъв случай неотдавна във влака Нова Загора - Варна, когато се оказа, че пътниците са били много повече от обичайно заради футболна агитка. Разпоредихме увеличаване на състава на влака с допълнителни вагони в събота и неделя, така че вече няма да има проблеми.

Иначе през септември недостигът на пътнически вагони беше 47 броя, а сега е 13 вагона.

- Говорим за "В"-вагони?



- Да, за второкласни "В"-вагони. Взели сме всички мерки най-късно до 10 декември да наваксаме напълно липсата на пътнически вагони.

- Къде ремонтирате пътнически вагони сега?



- Имаме договори с вагоно-ремонтните заводи в Септември, Дряново и Хан Крум. Трите договора бяха за ремонт на общо 186 пътнически вагона, но заводите вече приключват изпълнението им. Сега подготвяме тръжната процедура за избор на изпълнител на среден ремонт на 165 пътнически вагона догодина. Подготвили сме програма за развитие на пътническите превози и догодина ще пуснем процедура и за доставка на нови електрически мотриси.

- Пак от "Сименс" ли?



- Не - който спечели процедурата с най-добрата оферта, той ще доставя мотрисите.

- Какви мотриси?



- Общо 25 мотриси ще са 4-вагонни, а 5 ще бъдат 5-вагонни. Ще открием и друга процедура - за доставка на 50 нови пътнически второкласни вагона.

- Каква е индикативната стойност на тези проекти?



- В рамките на 340 млн. лева.

- Кога ще пуснете тези процедури?



- Вече готвим техническите задания.

- Откъде ще осигурите 340 млн. лева? Пак кредити ли ще теглите?



- Не, тъй като на този етап имаме доста кредити, които трудно обслужваме.

- Идеята за финансиране от фондовете на ЕС, която се лансираше преди месеци от бившия кабинет, като че ли няма да се реализира?



- Затова ще разчитаме основно на капиталовия трансфер, заложен в бюджета за догодина.

- Колко е той?



- 30 млн. лв., с 10 млн. повече от сега.

- Това е капка в морето, няма дори 10% от необходимата сума.



- И въпреки това тези 10% са достатъчни, за да бъде подписан един договор. Освен това много се надявам и да успеем да осигурим част от сумата и от собствените си приходи, които, работим усилено, да се увеличават все повече.

- Ще ви оставят ли кредиторите да купувате нов подвижен състав, вместо да им се издължите?



- Договаряме се с тях, както знаете. При добър разчет и организация всичко е възможно!

- Какъв е размерът на просрочените задължения?



- Около 220 млн. лв. към банките кредиторки.

- Очаквате ли увеличаване на транзита след пускането на тунела под Босфора?



- Товарното жп движение все още не е пуснато по новия тунел под Босфора. В момента усилено се работи по доизграждането на товарните гари от двете страни на тунела, както и на жп връзката между тях, като се планира товарните влакове да се движат само нощем. При разговорите, които проведохме по време на откриването, се изясни, че турците планират през януари да приключат всичко това и да пуснат и товарните влакове по тунела. Отделно те вече работят по изграждането и на трети комбиниран мост над Босфора, който ще е на две нива - за автомобилно и влаково движение, и ще бъде готов през 2015 г.

- Транспортното министерство съгласи ли се с поисканото от вас 5-процентно увеличение на цените на билетите и кога ще влезе в сила то?



- Все още нямаме разрешение за увеличението, но така или иначе то е заложено да се случи след Нова година, и то - единствено за търговските влакове.

- Каква промяна сте заложили в новия график за движение на влаковете от 15 декември?



- Увеличаваме броя на влаковете с 40. Заложили сме и промени във времената на тръгване и пристигане на много влакове, като сме се съобразили с исканията на общините, за да станат те по-удобни за гражданите. Освен това сме заложили увеличение на съставите на влаковете с повече вагони, за да не бъдат пренаселвани те в пиковите часове. В новия график сме заложили и влаковете да спират на повече гари, за да обслужват повече пътници.

- Като Своге ли?



- Да, и като Своге, където бусовете ни отнеха голяма част от пътниците.

- Кога ще започне да действа системата за онлайн закупуване на билети, която обещахте?



- В близките дни "Информационно обслужване", които разработват системата, ще ни я демонстрират как точно работи и като я одобрим, ще започнем веднага да я внедряваме.

Системата е така разработена, че да бъде надграждана, така че в годините да бъдат обхванати всички гари и направления.

- Трябваше да се договорите с НКЖИ да се инвестира в изграждането на заграждения, които позволяват на пероните да излизат само пътници, снабдени с билети за влаковете.



- Това е най-добрият вариант, наистина, но той ще струва скъпо, тъй като за реализацията му ще са необходими солидни инвестиции. Мисля, че с рехабилитацията на гарите у нас и това може да стане и доколкото знам, такава система ще бъде приложена в новия проект за изграждането на новата Централна гара, София.

От началото на 2013-а досега загубите на БДЖ от безбилетните пътувания са 408 800 лева.

През октомври разработихме нови мерки за ограничаването им, които се надяваме да доведат до намаляване на загубите от тях.