Миг невнимание и цял живот страдание, е казал народът. И с пълно право. Именно в миг на невнимание на 9 декември 2010 г. 48-годишната Мария С. от София тегли бърз кредит в размер на 3000 лв. от компанията за бързи пари “Профи Кредит”, сигнализира пред “Труд” адвокат Веска Волева, поела случая.

Мария бърза да вземе парите, без да се запознае в детайли с условията по кредита. Впрочем, наскоро Комисията за защита на потребителите наложи забрана на нелоялна търговска практика на “Профи Кредит” заради непредоставяне на информация по договорите за кредит, но в момента компанията обжалва забраната в съда.

Уговорката на Мария с дружеството е парите да се изплатят за 3 години, като общата сума за връщане, олихвена с годишен процент на разходите в размер на 180%, според договора е 10 927 лв. Според обясненията на жената тя се доверила на кредитния консултант на компанията, който твърдял, че независимо че в договора сумата за връщане е 10 927 лв., ако заемът се изплаща редовно, той ще намалее до 4500 лв. Такава сума в договора обаче няма. Контрактът е само от една страница, в която всички числа са записани ясно и разбираемо. Мария обаче разчитала на думите на консултанта, вместо да обърне внимание на това, което подписва.

“Когато теглех средствата, бях в шок, защото майка ми току-що бе починала и парите ми трябваха за погребението. Тогава не обърнах внимание на детайлите по договора”, твърди с днешна дата Мария. Решила е да се обърне към дружеството за бързи пари, защото е имала лоша кредитна история с банките. “Причината е, че през 2007- 2008 г. изтеглих два кредита за химиотерапия, тъй като на майка ми откриха рак на шийката на матката”, разказва гражданката. И двата заема са били на стойност от около 20 000 лв., като обезпечението по тях е било единственото жилище на жената, отглеждаща сама детето си. Тя започва да среща трудности с обслужването на кредитите си и в крайна сметка банката продава жилището . В резултат кредитите са покрити, но жената вече няма дом и започва да живее под наем. Въпреки че е излекувана от рак на шийката на матката, майката на Мария изненадващо почива в края на 2010 г. от злокачествени образувания в други органи. Именно спешната нужда от пари за погребението отвежда Мария във фирмата за бързи кредити.

Към този момент жената работи като ватман на трудов договор. Със заплатата си, по думите , в продължение на година изплаща месечната вноска по заема от “Профи Кредит” в размер на 298 лв. Но “Топлофикация” запорира заплатата на жената заради дългове и тя се обръща към дружеството за бързи пари с молба драстично да намалят вноската от 300 лв. на около 50 лв. на месец, защото в условията на запор няма възможност да плаща повече. Компанията обаче не се съгласява на подобно разсрочване, след което завежда дело срещу Мария. По силата на общите условия към договора то се води в арбитраж - “Арбитер Юстициарум”, който я осъжда да заплати 13 432 лв. плюс 80 лв. разноски по делото и още 718 лв. възнаграждение на юрисконсулта. Като се добавят и лихвите до издаването на изпълнителния лист, сумата набъбва до 18 105 лв. Така за кредит от 3000 лв. и върнати около 3600 лв., по думите на Мария, или 2682 лв., по информация на “Профи Кредит”, тя е осъдена да плати допълнителни 18 105 лв.

“Мария С. е платила навреме една-единствена вноска. Всички останали са внасяни със закъснения от 50 до 90 дни. Още тук е направен компромис за г-жа С., тъй като според общите условия компанията има право да прекрати договора с клиента едностранно, след като той не прави плащане по него в период от 30 дни”, коментираха за “Труд” от “Профи Кредит”. Оттам твърдят, че клиентката едностранно е прекратила комуникацията с тях, като не е подавала каквато и да е жалба, свързана с проблеми в обслужването на заема, не е пожелала да промени параметрите на контракта или да се възползва от безплатно отлагане на до 3 месечни вноски.

“Това не е вярно. Поисках разсрочване на вноските, но няма писмен протокол от тези срещи. А що се отнася до тримесечния гратисен период, консултантът ми обясни, че мога да се възползвам от него и именно затова стартирах изплащането на вноските по-късно, а не защото съм се бавила по друга причина”, е версията на Мария.

Жената твърди още, че изобщо не е запозната с воденото пред арбитража дело. “Арбитер Юстициарум” е сдружение с нестопанска цел, което е вписано в съда почти година, след като Мария е сключила договора с “Профи Кредит”. Според адвокатите от кантората на Веска Волева е странно в договора да е предвидено спорът между страните да се урежда от несъздаден арбитраж. Арбитър Стоил Моллов, който е докладчик по делото, не бе открит за коментар на посочените в сайта на арбитража телефони. От “Профи Кредит” обясниха, че институционалният арбитраж е включен в общите условия по препоръка на Комисията за защита на потребителите, а изменените общи условия са в сила за всички клиенти с активни договори за заем.

В момента единствената възможност според юристите на Мария е тя да води дело във Върховния касационен съд. То обаче няма да е по същество, а заради процедурни пропуски.

БИЗНЕС ЛИ Е НАИВНОСТТА НА КЛИЕНТИТЕ?

Поначало бързите кредити са удобна и необходима услуга, която осигурява достъп до кредитиране на хора с по-ниски доходи и с неблагоприятна за банкови цели кредитна история. Драматичният случай на Мария С. обаче не е изключение, а се превръща в правило в практиките на част от компаниите в сектора у нас.

От една страна, нищо не оправдава потребителите, които абсолютно неглижирано се отнасят към финансовите си задължения. Никой не е длъжен да защитава хора, които теглят кредити на доверие - от наивност, по съвет на приятел или пък без да четат договорите си.

В същото време доверчивостта на потребителите не може да бъде извинение за това да се насърчават бизнес модели, базирани на заблудата на клиента. Бизнес ли е изобщо действие, при което кредитният консултант манипулира клиента и умишлено укрива от него ангажиментите, които поема с договора? За какво отговорно кредитиране може да става дума, когато заеми от по няколко хиляди лева са с оскъпяване, достигащо до 3-5 пъти от сумата на главницата. Колкото и бизнес моделът на фирмите за кредити да е по-рисков и специфичен заради бързината на услугата, е очевидно, че човек, който не разполага с 3000 лв. и затова ги взема назаем, няма как да намери 10 000 лв. или 18 000 лв., за да ги върне. И ако е нормално за 100 лв. заем след месец да се върнат 120 лв., което прави към 240% ГПР, то е абсурдно срещу заем от 3000 лв. за 3 г. да се върнат 10 000 лв.

Какво да се прави? Единственият възможен ход е контрол и информация. Правомощията и капацитетът на Комисията за защита на потребителите и на БНБ за контрол върху небанковия финансов сектор трябва рязко да се засилят. Имената на нарушителите трябва да се оповестяват публично. Стартиралата проверка на прокуратурата не е излишна, но само като сигнал, че нещата няма да бъдат оставени постарому. Общите условия към договорите трябва да са под постоянен надзор. Другата мярка е включването на заемите до 400 лв. в защитата на Закона за потребителския кредит. Всякакви хрумки от рода на таван върху лихвите са замитане на проблема под килима.