Ако не се предприемат никакви мерки, през 2039 г. загубите на вода у нас ще са 50%, а средната възраст на мрежата ще е 41 г.

Между 11,7 и 12,2 млрд. лв. трябва да бъдат вложени в следващите 10 години (2014-2023) във ВиК мрежата у нас, за да отговори тя на европейските изисквания. Това става ясно от проекта на стратегия за ВиК сектора, публикувана за обществено обсъждане. Стратегията е 10-годишна, но е с хоризонт за нужните разходи до 2038 г.

Според оценка на Световната банка, която е консултант по изготвянето на стратегията, необходимите разходи за рехабилитация и подмяна на мрежата са между 650 и 800 млн. лв. годишно. В същото време действително направените инвестиции от 2007 г. насам са по-малко от 200 млн. лв. годишно.

Спешните нужди от рехабилитация на ВиК мрежите се оценяват на 5 млрд. лв. Останалата част от сумата е за привеждане на системите за отвеждане и почистване на отпадъчни води в съответствие с европейските критерии. Според изчисленията на експертите за изграждане на канализация ще са нужни 4,4 млрд. лв., а за пречиствателни инсталации – 2,8 млрд. лв. У нас 66% от населението е присъединено към централизирана канализация, а само 50% е присъединено към селищни пречиствателни станции за отпадъчни води.

В резултат на всичко това България няма да спази срока за изпълнение на задълженията за отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Те са заложени в Договора за присъединяване към ЕС. Тогава страната ни е договорила само 8-годишен преходен период, докато другите страни са успели да постигнат 12 г. отсрочка. През 2011 и 2012 г. у нас е завършена само една пречиствателна станция за отпадъчни води. За да бъдат изпълнени европейските изисквания, трябва да бъдат изградени пречиствателни инсталации в 282 градове и селищата около тях, които обхващат 1,8 млн. души население.

Проблемът с осигуряването на парите според консултантите от Световната банка стои по следния начин. По техни оценки средствата от фондовете на ЕС ще са достатъчни, за да покрият от 30 до 40% от нужните инвестиции. Останалите 60-70% трябва да дойдат от бюджета и през цената на водата.

За целта са разработени няколко сценария. Ако се запази сегашното положение, изискванията на ЕС ще бъдат покрити чак през 2038 г., като за следващите 25 г. ще са осигурени едва 36% от инвестициите, необходими за сектора. В този случай загубите на вода ще са над 50% при сегашните 60 на сто.

При основния сценарий, разработен от консултантите, държавата ще трябва да осигури 2,7 млрд. лв. в следващите 10 г., а от ЕС можем да разчитаме на 3,2 млрд. лв. Участието на държавата може да падне до малко над 1 млрд. лв., ако основният сценарий се комбинира със заемно финансиране и подобряване на ефективността и намаляване на разходите.

При кой да е от сценариите цената на водата ще расте, но от стратегията не става ясно колко точно. В документа обаче е посочено, че едно средно домакинство в групата на най-бедните 30% от домакинствата ще плаща най-много 4% от дохода си за консумирана вода от 2,8 куб. м на човек на месец. Ако цените са по-високи, то държавата ще трябва да осигури средства за подпомагане на бедните, като сумата е от порядъка на 300 млн. лв. за 25 г.

Мярката за постигане на социална поносимост на цените е една общо 20-те мерки, начертани в стратегията. Сред тях са засилване на възможностите на ВиК-тата да си събират вземанията, спешни промени в Закона за водите и други.

36% от българите не харесват водата от чешмата

36% от българите не са доволни от качеството на водата от чешмата, става ясно от стратегията. 23 на сто от населението смята, че много често водата е с лошо качество, а за 13 на сто от хората това постоянно е така.

В действителност според микробиологичните, химическите и други показатели, които се мерят, България се нарежда сред 10-те страни в ЕС, които в 95 на сто от случаите отговарят на критериите.

При микробиологичните показатели, свързани с наличието на бактерията ешерихия коли, несъответствието с критериите надхвърля 5% в 5 района. Става въпрос за малки населени места, които нямат пречиствателни станции и водата се подава директно само след обеззаразяване.

Нитратите във водата са проблем в 23 области с интензивно земеделие. Най-засегнати са Хасково, Търговище, Стара Загора, Плевен, Шумен, Варна, Велико Търново, Разград, Русе, Ямбол, Бургас. В преобладаващите случаи отклоненията са до два пъти над допустимата норма.

В Плевен и Монтана водата е с повече хром, което е 2 пъти над нормата. Такова е превишението на флуориди в малки водоснабдителни системи в областите Благоевград, Бургас, Хасково и Ямбол. В три зони в Хасково има проблем с арсена, като за една от тях вече е намерено решение чрез включване към друг водопровод.

Въпреки че не представлява особен риск за здравето, наличието на манган във водата променя силно цвета, вкуса и мътността. Проблемът има предимно регионален характер – населени места преди всичко в области Хасково, Стара Загора, Габрово, Велико Търново, Сливен и др.