Битки и убийства са белязали живота на древните царе на солта в най-стария град на Европа от петото хилядолетие пр. Христа.

Става въпрос за Провадия-Солницата, където миналото лято бе открито групово погребение на знатно семейство в некропола. В проучването на уникалната находка на екипа на проф. Васил Николов се включи и антропологът проф. Катлийн Максуини от университета в Единбург.

Масов гроб на 64 века от края на халколита насам се открива за първи път у нас, писа първи "Стандарт". Става дума за аристократично семейство, погребано в овална яма с дълбочина 170 см. Край нахвърлените по очи трупове няма и следа от погребални дарове или от традиционния за онова време погребален ритуал, обяснява проф. Васил Николов в последния ден на разкопките за 2013 г.

Обяснението е, че убийците са искали душите на тези хора никога да не намерят покой и да не могат да се преродят. Археолозите са намерили останките на 6 скелета - на трима възрастни и две деца. Вероятно това е семейството, което е владеело цитаделата и принадлежало към висшата прослойка на жителите на Солницата. Те са имали монопола върху солта - бялото злато и най-голямо богатство на древните. Знатната фамилия е избита по особено жесток начин някъде през 4400 г. пр.Хр. Бащата на семейството е съсечен зверски с тесла в корема. Ударът е с такава сила, че острието се е забило в гръбнака му и е оставено така. Килърите не спрели дотук и ударили с медна брадва по темето главата на фамилията. Двете деца, които са били на 3-4 години, също са убити и имат тежки травми на черепите, установи биоархеологът Катлин Максуини. Труповете на хлапетата са били нахвърляни по гръб едно върху друго. След това е метнато и тялото на жена на 16-17 години. С оглед на това, че средната продължителност на живота тогава е 32-33 години, най-вероятно трупът е на майката на двете деца, обясни професорът. На втория мъж е открита дупка от трапанация на черепа. Вероятно той е лекуван, но е преживял само няколко седмици и е починал. Той също е намушкан в корема. А на другата жена са избити предните зъби. Тя е била с увредени прешлени и гърбава, най-вероятно е старата майка на знатната фамилия, установило проучването на скелета й.

Любопитен аргумент, че става въпрос за местни първенци, е изключително доброто състояние на зъбите на избитите. Според учените това е резултат на добро хранене, което може да си позволят само много богати хора. Ямата, където са намерени жертвите, е много странно изкопана и подготвена. В нея са нахвърляни камъни, а на дъното има само един съд - паница. На пода е натрупана 20 см пръст и чак тогава са нахвърлени телата.

Според изследователите убийството на знатната фамилия се е случило по време на кризата, настъпила в района в края на петото хилядолетие преди Хр. Вследствие на глобалните промени в климата е настъпила суша и пресъхване на част от солените извори. А оттам и до намаляване на добива на солта. Всичко това изостря битката за власт и богатство, жертви на която са намерените от екипа скелети, убеден е проф. Николов. Някакви праисторически Макбет и Дънкан са делели власт и богатство, родени от солта, коментира той сюжета, достоен за перото на Шекспир.

Това лято има намерен още един гроб на убит древен жител на Провадия. Той е бил ударен със стрела с каменен връх, която се е забила в един от прешлените на кръста. Това е било достатъчно да остане парализиран, ако не е умрял, смята Катлийн Максуини. Но на същия прешлен му е нанесен още един удар с костено острие, за да го довършат. Погребан е полуразложен и в костите има набучено медно острие. До ямата с нахвърлените аристократи пък има намерени останки от труп, като е погребана само средната му част. Такъв странен некропол няма - с полуразложени или съсечени тела, категоричен е шефът на разкопките. Има и вторични гробове, в които са препогребали други обитатели на Солницата, защото при тях е съществувал проблем с душата на покойника, която е вредила на живите, обяснява древния ритуал професорът.

До края на декември се очаква лабораторията в Оксфорд да излезе с резултатите, които ще потвърдят, че Провадия-Солницата е най-древният град на Европа. Това се прави с радиовъглеродните проби на поне 50 датировки на археологическия обект. Още миналата година новината обиколи света с 3000 линкове в интернет, с публикации на цели страници, които тръгнаха от Франс прес, през Би Би Си и в цяла Русия, Япония и Белгия.

Тази година Министерството на културата даде 15 000 лева за разкопките в Провадия-Солницата. Съизмеримо с това, което даде държавата, беше спонсорският жест на Солвей Соди-Девня. На уникалния праисторически паметник копаха 40 души близо 2 месеца, от които десетина археолози, а останалите безработни и младежи от близките села в региона.

Точно в Провадия стартира първият тур в онлайн референдума за най-значимо археологическо откритие от кампанията на вестник "Стандарт" -"Чудесата на България". Във финала на вота бронзовият медал остана за най-стария град на Европа, който събра 20 448 гласа.

Трусове събарят древните крепости

Цитаделата край Провадия от края на халколита е съизмерима с една малка пирамида. При това родната крепост е съществувала близо 2000 години преди египетските пирамиди. През този сезон екипът на проф. Васил Николов дълба крепостните стени на най-древния град. В тази наистина къртовска работа излязоха наяве останки от първата отбранителна система, построена около 4700 г пр.Хр. Стената с дебелина при основата 2,10 м е изградена с огромни камъни и е съществувала около век, докато не я съборило земетресение с център Шабла-Каварна. След тежкия трус обитателите са използвали част от камъните и са вдигнали втора стена с дебелина 2,40 м и висока 3,50 м. Тя също е срината от земетресение, което люляло от изток, защото горната част се е срутила в тази посока. За прехода от среден към късен халколит това е било невероятна крепост. Но и трусовете са били често явление. Тези две укрепления от 4700-4500 г. пр.Хр.са са първите и най-ранни цитадели в Европа. Изключително много впечатлява, че са вдигнати с огромни камъни, тежки до 5 тона, пренасянето на които е трудна и сложна технология за онова време. Толкова канари в праисторически обект направо изумяват. Но богатите собственици на солниците са плащали, за да се укрепят и пазят. Има вдигната и трета стена, явно правена в края на халколита, може би защото площта на селището се оказала малка за обитателите му и са я разширили. Древните са направили и кожуси, за да не се свлича пръстта, като новата каменна отбранителна система е изключително помпозна, категорични са праисторици и археолози. За следващото лято остава да разгадаят сложността и предназначението на множеството радиални стени под бастиона.

С кюлчета сол купували всичко

Днес трудно можем да си представим каква ценност е солта, защото можем да я купим за жълти стотинки от всяка бакалия, казва проф. Васил Николов. Но за древния човек тя е била жизненоважен и изключително скъп продукт. Солта се намирала трудно и още по-трудно се добивала, което вдигало още повече цената й. Така тя се превръща в платежно средство, което е позволявало на тези, които я произвеждат и притежават, да я разменят за всякакви стоки. И да трупат богатства. Първите заселници на Балканите, дошли някъде към 5500 г. пр. Хр. идват тук и започват солодобива. Отначало чрез изваряване на солените води в пещи, а след това чрез изпаряване. Докато накрая са започнали да наливат солената вода в големи керамични съдове, подредени в ями, като между тях се е палил огън. Така са добивали значително по-големи количества сол и все още мокра са я поставяли в калъпи и после са я доизсушавали във вид на кюлчета, готови за замяна. Солта тогава е била равна по значимост на нефта днес. Тя е имала функцията на първите пари в това праисторическо време.

Затова промишленият център, в който прадедите ни добивали солта, е бил всъщност монетният двор на Европа, твърди проф. Николов. Чрез мащабна търговия провадийските солни "кюлчета" са достигали далече на юг и обратно се връщали като храна и стоки от първа необходимост и стоки на престижа, като особено последните са придружавали техните собственици в гробовете на прочутия Варненски златен некропол. Много си блъскахме главите защо точно край Варненското езеро се намери най-старото обработено злато в света, казва проф. Васил Николов. А отговорът е ясен - където хората навремето най-много са се замогнали от първите пари - солта, за да имат и трупат след това благородното жълто имане. Хората в Солницата са били монополисти на солта и са създали една специфична за онази епоха социална организация, от която тръгва и първото класово разслоение и наченките на това, което по-късно наричаме аристокрация. Така се създава селището, оградено с мощна каменна отбранителна стена. Тя е трябвало да пази богатството в първия градски център на Европа. В него са живеели около 500-600 души, които са вдигнали двуетажни къщи.

В производствения център са разкопани 4 ями за добив на сол, като при едно зареждане една от тях е давала 5 тона от бялото злато. Японски екип начело с проф. Хориучи е направил 120 проби, които са доказали, че керамичните съдове, намерени тук, са използвани за солно производство.