Кръговите кръстовища започнаха масово да навлизат по републиканската пътна мрежа, в по-големите градове, включително и Варна, и не случайно определиха една от основните теми на започналата VІ национална пътна конференция, която за първи път се провежда в морската ни столица. Това заяви за „Черно море” инж. Росен Колелиев, председател на секция „Инженерна инфраструктура” към Камарата на строителите в България, управител на „Пътища и мостове” ЕООД. По неговите думи те се правят с т. нар. среден (диаметър до 60 м) и малък (до 25 м) централен остров. И дава за пример изградените кръгови кръстовища (КК) на път I-9 Варна - Бургас при с. Равда, близо до сп. „Почивка” на бул. „Княз Борис І”, няколко по ул. „Девня” във Варна, по път I-2 на един от входовете на Шумен и т.н.

За съжаление, въпросът с изискванията на тези кръстовища е бегло засегнат в нормите за проектиране на пътища и в Наредбата за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи в урбанизираните територии, което води до много свободни трактовки на принципа и техническите им параметри, каза инж. Колелиев.

В исторически план кръговите кръстовища започват да се прилагат в началото на XX век. Характерно е, че тогавашните градоустроители са ги предвиждали на знакови места около значителни архитектурни или исторически паметници. Шефът на секция „Инженерна инфраструктура” даде за пример първото кръгово кръстовище в Европа, изградено през 1906 г. около Триумфалната арка, където се пресичат най-важните булеварди в Париж. Подобно има и у нас - около катедралата „Ал. Невски”, Руския паметник и паметника на Васил Левски в столицата, Шишковата градинка във Варна и др. Сега този тип кръстовища се използват масово в цял свят. Най-много имало във Франция – 30 000, Австралия - 15 000, Англия - 10 000, САЩ – 2000, и т.н. Интересно е да се отбележи, че при движение в КК в началото е действало правилото на десния, като движещите се в кръга дават предимство на влизащите в него. Това налагало да се прави централен остров с голям диаметър, за да не се задръства кръгът от чакащи автомобили. Ключов момент става предложението на Английската пътна лаборатория през 1966 г. движението да се осъществява при предимство на движещите се в кръга. Това води до намаляване на диаметрите на кръга и по-добро провеждане на движението, обясни инж. Колелиев.

Принципът е всички пътища, обслужващи се от КК, се включват в пътно платно около остров с форма на кръг, като движението се осъществява по посока обратна на часовниковата стрелка за страните с дясно движение, а исканата посока се поема чрез дясно отливане от кръга. Характерно за повечето такива кръстовища е, че тук не се спазва „правото на десния”, а се използва принципът „движещият се в кръга е с предимство”.

В тази връзка е добре да се припомнят правилата за преминаване през този тип кръстовища:

- преди влизане в кръга се дава предимство на МПС, движещи се по него;

- ако има две чакащи ленти за включване в кръга, тези, които искат да завият наляво, трябва да заемат лявата с включен ляв мигач, а тези движещи се направо и надясно – дясната лента;

- при движение в кръга важи общото правило, че този, който променя лентата за движение, дава предимство;

- при излизане от кръга се дава десен мигач.

Задължително при организацията на движение при право напред МПС трябва да се движат по изкривена траектория с радиус на завиване не по-голям от 100 м. По този начин се реализира т. нар. оптична спирачка и водачите инстинктивно намалят скоростта. Липсата на този елемент в КК може да доведе до навлизане на недисциплинирани водачи с голяма скорост в кръстовището.

Кръговите кръстовища могат да се използват при пресичането на 3, 4 и повече пътя, а преимуществата им се проявяват при събиране на повече от 4 направления. От изследванията е установено, че предимставата на КК се проявяват при равностойна интензивност на движение (разлика до 20%) и голям процент на лявозавиващите автомобили (над 40%), продължи инж. Колелиев.

Какви са предимствата на кръговото кръстовище:

- липсват разходи за регулиране на движението;

- разделят се конфликтните точки, което способства до по-голяма безопасност на движение;

- загубата на време е по-ниска, отколкото при обикновеното кръстовище;

- гарантира по-добри условия за ляв завой;

- сравнително ниска стойност на строителните работи;

- при правилен избор има голяма пропускателна способност в сравнение с другите кръстовища на ниво.

Недостатъци

- при преминаване всички МПС намалят скоростта на движение, дори и да няма други автомобили;

- необходима е по-голяма площ;

- по-трудно регулиране на пешеходно движение;

- при кръг с голям диаметър има излишен пробег;

- по-трудно отводняване;

- при неправилно прилагане може да затормози излишно движението.

Една от препоръките на водещия пътен експерт е, че кръговите кръстовища не са универсални решения и за всеки конкретен случай трябва да се търси индивидуален подход. Задължително е да се изготви картограма на движението на МПС. Има и много други изисквания като:

- минимум две ленти за влизане в КК, кръстовището с малък централен остров да се прави с понижени бордюри и декоративно ниско озеленяване;

- в района на КК да се използва асфалт с голяма грапавина за подобряване на сцеплението и по възможност с полимермодифициран битум поради спецификата на натоварването от полезен товар;

- в градски условия да се предвижда осветление на КК;

- ширината на лентите за движение в кръга не трябва да са по-тесни от 5,5 м;

- напречният наклон на настилката с оглед сигурността трябва да е към центъра на кръга и стойност от порядъка до 4%;

- надлъжният наклон на присъединяващите се към кръга улици не трябва да превишава 4%;

- за подобряване на видимостта КК трябва да се правят в прав участък и изпъкнала вертикална крива.

Всичко това е добре да се знае и напомня, за да бъдат предпазени някои инвеститори, които от желанието на всяка цена да инвестират в КК, смятайки го за панацея, която ще реши проблемите на автомобилното движение, на практика постигат точно обатното, добави инж. Колелиев.