Всеки четвърти младеж у нас не може да прави копи-пейст. Става дума за лица между 16 и 24 години. Освен в копирането на файлове гимназисти и студенти се затрудняват и в преместването им в папка. Това сочат данни от анализа „Връзката между човешкия капитал и образованието в България“, изготвен от Института за икономическа политика.

Слаби постижения бележат нашите ученици и студенти и при изготвянето на презентации. Едва 18% от младежите ни могат да работят с програмата Power Point, a само 5% - с по-сложни компютърни програми. Средната успеваемост при тези умения в Европа е доста по-висока - 59 на сто. Така страната ни, в компанията на северната ни съседка Румъния,

е в дъното на тази класация

Според данни от проучването половината от учениците ни не могат да използват аритметична формула в електронна таблица. „Видно е, че България трябва да се фокусира върху осъвременяването и преразглеждането на подхода към образованието в сферата на информационните технологии“, коментира авторът на изследването Ясен Георгиев.

Българските ученици и студенти, заедно с румънските си връстници, са и най-евтините в Европа.

Страната ни отделя средно по 2639 евро

за образованието на един младеж. Сумата е по-ниска само в Румъния - 2078 евро. Другите европейски страни отделят над 3 хил. евро за образование на един ученик или студент. В някои държави като Чехия, Естония и Словакия сумата надхвърля и 4 хил. евро.

Половината от българите не са доволни от качеството на образованието у нас, сочат още данни от анализа. Според авторите обаче тези резултати трябва да се интерпретират предпазливо, тъй като българите са широко известни със своя песимизъм и самокритичност.

Българските младежи обаче са отличници по владеене на чужди езици

- основно английски и немски. На международния тест IELTS по английски език страната ни е със с резултат 6,8 при максимален 9. Постиженията ни са по-високи от средния общ резултат в света, който е 6. Основна причина за добрите оценки било желанието на младите хора да бъдат конкурентоспособни на пазара на труда и меракът им да напуснат страната.

Въпреки широкоразпространеното схващане сред българите, че страната ни разполага с едни от най-добрите таланти по математика, информационни технологии и други дисциплини, България не е на водеща позиция в тази класация. Тя е класирана на 68-о място, следвана единствено от Чехия и Словакия. В същото време Литва и Естония заемат доста по-предни позиции – съответно 16-а и 19-а.

Според изследването се нареждаме и на предпоследно място в Европа – 98-о, по наличие на учени и инженери в страната. По отношение на качеството на научно-изследователската дейност заемаме 75-а позиция от общо 120.