Около 100 пъти е ръстът в броя на издадените у нас с официални права електронни книги от 2011 година досега. Това съобщиха за „Монитор” управители на едни от най-посещаваните онлайн книжарници у нас. Само от един сайт отчитат, че ако в началото заглавията са били 15, то сега те надхвърлят 1500. Ако човек напише обаче в търсачка „продажба на електронни книги”, всъщност няма да попадне на тези сайтове или това може да стане след много ровене. Цените на книгите онлайн зависят от издателството. В цял свят вече се продават не само права за превод и разпространение, но и електронни права. Тяхната цена се заплаща отделно от тази за хартиен вариант. Крайната стойност, която потребителят плаща, също е въпрос на политика на основното издателство. Според някои тя може да е с до 30 на сто по-евтина, според други цената не трябва да се различава, защото интелектуалният труд е един и същ. В над 80 на сто от изданията отстъпката е около 20-30%. Издателствата-купувачи на права са съветвани да вземат едновременно и хартиените, и електронните права, защото това облекчава процеса, а и цената за издателя е по-изгодна. Условията за разпродажба с 50 на сто отстъпка или специална цена от 1 лв. например е въпрос на предварително подписан договор с издателя – промоцията е или световна, или след определен срок на продажба на договорената цена.

Стефка Ангелова, изпълнителен директор на едно от големите наши издателства, коментира, че въпросът с цената е чувствителна тема. От една страна е вярно, че с електронното издание се пести от хартия, печат, транспорт, складови площи, но докато за хартиеното копие се плаща 10% от всяка продажба, то за онлайн книгите се плаща 25 на сто. Големият проблем обаче е, че най-рейтинговите заглавия не се продават онлайн у нас, защото чуждите издателства не искат да продадат електронните права, изпълнени с подозрения по отношение на пиратската ни слава и умението да разбием всеки защитен код.

Издателите отчитат, че търсенето е предимно на художествени произведения. На нарастващ интерес се радват изданията за хоби, както и готварски книги. Само те бележат ръст от около 300% за една година.

Когато си купят четец обаче, българите първо проверяват кои книги могат да свалят безплатно, после кои книги могат да „хакнат” и едва тогава проучват възможностите да си платят за четенето на произведение, коментират издатели. Потребителите на чуждоезична литература обаче без колебание плащат директно избраните книги и не си задават въпросите, които ги вълнуват за българските онлайн издания.

Три наши издателства коментираха, че нямат намерение да навлизат на пазара на електронни издания, защото не могат да опазят интелектуалната си собственост и че според тях няма такава защита, която да не бъде разбита. У нас не съществувала нагласата да не си губиш времето с кракване на файлове, а направо да купуваш. Още един е проблемът на нашите издателства и той е в изискванията на собствениците на правата за вида формат, който да бъде използван и най-вече за прилагането на задължителна защита. Така електронната книга е достъпна за един вид четци, но не и за други.

Образователни издателства са най-активни в предлагането на учебници и литература, най-вече за университетите.

Само един от популярните сайтове за електронни книги у нас е с 12 хиляди регистрирани клиенти, като над 90 на сто от тях поне веднъж са си купували книга. Около 35% редовно купуват нови издания, а 35-40 на сто от всички са абонирани и за списания и друга периодика. Според мненията на купувачите предоставяната литература е твърде малко, а над 90 на сто от всички редовни ползватели на четци смятат, че връщането към традиционната хартия е първо неекологично, а после – и излишно тегло. Половината от потребителите на нашите сайтове са българи, които живеят в чужбина и искат поне книгите си да четат на роден език.

От сайт за електронни книги обаче изтъкват, че едно средноголямо издателство издава 10 книги на седмица, но за три месеца пуска 10 заглавия онлайн.