Има ли сектор от българската икономика, който да е останал незасегнат от кризата? И за който не съществува проблемът "безработица"? Да, и това е секторът на информационните технологии. Перспективата пред компаниите в бранша е повече от оптимистична - среден растеж от 10% всяка година и капацитет за излизане на пазарите с все повече иновативни продукти. Стига обаче да не подлее вода все по-осезателната липса на квалифицирани специалисти.

От Българската асоциация на софтуерната индустрия (БАСКОМ) прогнозират, че само след две години техните членове ще имат нужда от над 36 800 разработчици на софтуер и инженери по осигуряване на качеството на софтуера. Това означава 22 хиляди нови работни места. Отделно през 2015 г. секторът вече ще търси 4500 проектни мениджъри и 5700 специалисти по маркетинг и продажби - общо с около 5300 повече от сегашните позиции.

Управляващите трябва да предприемат спешни мерки за рязко повишаване на броя на студентите, които учат компютърни специалности по държавна поръчка, призовават от БАСКОМ. Фирмите от сектора са силно притеснени, защото дефицитът на кадри в ИТ индустрията е повсеместен и в Евросъюза. Всяка година в сферата на компютърните технологии в ЕС се откриват над 100 000 нови работни места, които трудно може да се запълнят. Колкото и кадри да се създадат от българската образователна система, щом са на необходимото ниво, те лесно ще намерят реализация на отворения европейски пазар на труда. Затова българските фирми привличат кадри още от студентската скамейка. Целевата група са студентите 2-3 курс, като компаниите инвестират в практическото им обучение.

От БАСКОМ настояват да се увеличат и кадрите с професия "програмист" и "системен програмист", които излизат от професионалните гимназии. Предвидените 740 места по двете специалности за тази учебна година в държавните и общинските професионални гимназии са прекалено малко. Предмет "информатика" да се изучава и в общообразователните гимназии, предлага още бизнесът. Като се постави фокус върху основите на информатиката, решаване на проблеми, обработка на данни, анализиране, моделиране и техните приложения.

Въпреки високите заплати и добрите перспективи за професионално развитие младите хора проявяват слаб интерес да учат компютърни науки. Причината е неатрактивните методи на преподаване на математика и точните науки, което отблъсква децата от тяхното изучаване още в най-ранна възраст. Фирмите смятат също, че е крещяща нуждата от преквалификация на учителите и от актуализиране на учебните програми, както в гимназиите, така и в университетите. Учениците и студентите учат много излишни неща, но им липсват фундаментални знания и социални умения да комуникират с клиенти и да работят в екип, установяват работодателите им, след като ги наемат. Те предлагат тази преквалификация и промяна в модела на преподаване да се финансира със средства от европейските фондове.

Проблемите с кадрите в ИТ сектора са поставяни пред няколко поредни правителства. ИТ секторът обаче продължава да бъде неглижиран, въпреки че единствен не е засегнат от кризата и дава продукция с висока добавена стойност, казва Георги Брашнаров, председател на БАСКОМ.

Средната заплата е над 2400 лева

Професиите в сферата на ИКТ - програмисти, проектни мениджъри в ИТ, специалисти по обработка на данни са на второ място по дефицит на кадри в Европа за 2012 г. след медицинските професии - сестри, фармацевти, лекари. След тях са инженерите, търговските представители и счетоводителите.

У нас ИТ секторът осигурява работа на около 40 хиляди души, основно наети в малки фирми с до 10 души персонал. Основната възрастова група е между 25 г. и 35 г. Отделно около 1800 компютърни специалисти са регистрирани на свободна практика, които най-често намират своите ангажименти в специализирани интернет платформи за посредничество. Така заетите в сектора следва 1% от общия брой заети лица в България. Въпреки това браншът генерира 3% от БВП на страната, което говори за неговата висока добавена стойност. За последните 5 години средната заплата в ИТ сектора е скочила с 36% и вече надхвърля 2400 лв.