Крайно време е най-после да се осъществи децентрализацията на морската администрация и да се развържат ръцете на пристанищното ръководство

Наближава краят на деветмесечието - достатъчно време за първи анализи и прогнози, които определят стопанската 2013 г. Какво върви в морската ни индустрия през 2013-а и какво още е нужно за нейното съживяване и развитие? Отговор на тези и ред други въпроси търсим в нашия разговор с к.д.п. Богдан Богданов, председател на Българската морска камара.

- Как ще определите годината за морския бранш?

- С една дума - тежка. Кризата продължава, почти няма промяна от миналата година, която също беше много тежка. За съжаление, това е положението от доста години. Вярно и преди е имало циклични кризи в корабоплаването, но толкова продължително време не е бивало - започна от 2008 г., и не спира до днес. Рецесията се отрази много зле на корабоплаването, корабостроенето и кораборемонта. В страните, където отдавна има държавна политика и стратегия за развитие на морската индустрия, нещата стоят по съвсем друг начин, докато у нас повече от 20 г. цари пълно безхаберие в тази насока. Вярваме, че сега в лицето на министъра на транспорта най-сетне имаме човек, който добре разбира проблемите и с общи усилия ще започнем да ги решаваме.

- На последния обществен съвет по водния транспорт се заговори за промени в Кодекса за търговско корабоплаване (КТК) и в Закона за морските пространства, за създаване на отделни закони за морското и за речното корабоплаване. Какво налага тези промени?

- Имаме надеждата, че този обществен съвет към министъра на транспорта наистина ще заработи. Досега всички опити започваха с голям ентусиазъм, но завършваха с фиаско и не допринесоха с нищо за развитието на морското и речното корабоплаване. Даже ефектът бе отрицателен. Ще дам за пример състоянието на българското корабоплаване. Почти не останаха кораби, плаващи под българско знаме, което е голяма трагедия.

- Казват, че се броят на пръстите на двете ръце...

- Според мен дори се броят само на пръстите на едната ръка, защото в това число влизат и корабите, които се използват само за крайбрежно плаване, като НИК „Академик”, „Ентърпрайз” на „Бон Марин”. Жалко е, че България вече не е морска държава, а само страна, граничеща с Черно море. А що се отнася до обществения съвет, дълбоко се надявам, че това, което сме говорили през годините по отношение на реформите за децентрализацията, ще започне да се осъществява. Това е процес, който трябва да започне час по скоро без всякакво забавяне. Да се върнем на въпроса за речното и морското корабоплаване, който сега е регламентиран в двата основни закона - КТК и Закона за морските пространства. Отдавна говорим, че трябва да има отделни закони за реката и за морето, така както беше навремето със стария КТМ. Няма никаква логика да поставяме в един нормативен акт проблемите на морето и на реката, както е сега. Защото реката се подчинява на съвсем други закони – на Будапещенската конвенция и на Белградската конвенция, която от години се опитват да актуализират. Така че съвсем резонно е създаването на двата закона. На това мнение са най-изтъкнатите ни специалисти в областта на морското право като проф. Александър Янков, проф. Иван Владимиров, както и вече покойният проф. Иван Лазаров. Другият основен проблем, който също поставяме отдавна, е за създаването на отделен Закон за пристанищата. Ако нещо генерално не се промени и това е свързано с държавната политика за развитието на пристанищата, в близките няколко години те няма да имат никаква способност да се конкурират с преките си конкуренти и с останалите пристанища в Черно море. Виждате как бурно се развиват, какви терминали се строят. А при нас този процес е застинал през последните десетилетия. Изключвам само новия терминал за насипни товари на пристанище Бургас, който при добър мениджмънт би могъл да се развие.

- Какво очаквате от създаването на нов закон за пристанищата?

- Първо, трябва да бъде направен анализ на българското морско законодателство, за което също от години настояваме. Това е най-важната отправна точка. Сега по един и същ проблем нашето законодателство ни отправя към първи, втори или трети закон, което е недопустимо. Затова и много от нещата не вървят. Оттук нататък, с новия закон, какво би отпушило развитието на пристанищата? Първото е да се даде много по-голяма свобода за вземане на решения от страна на ръководството на пристанището. И тук вече опираме до децентрализацията, защото при сегашното състояние ръководствата на пристанищата са толкова ограничени, че повече не може да бъде.

- Те са само оператори, нали?

- Те са само оператори, а иначе собствеността се управлява от ДП „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ), което е парадоксално. Неведнъж съм казвал, че подобни структури са паразитни. Давал съм пример с бившия портови флот и пилотска дейност към пристанището. Тогава ролята на ДППИ играеха 3 жени и не е имало случай кораб да замине, без да си плати таксите. Сега не знам колко се събират от таксите, но парите, които се отделят за пристанище Варна, са жалки в сравнение с онова, което то дава. Пристанище Варна осигурява над 50% от приходите на ДППИ, а миналата година, ако не се лъжа, е получило около 60 000 лв. И затова смятам, че един такъв закон би развързал ръцете на управлението на пристанището. Тук веднага някой ще каже - зависи кой го управлява. Има критерии, по които това да става, но в никакъв случай не бива да е партийно. Стратегията за развитието на пристанищата трябва да е държавна политика. В момента нямаме никаква стратегия – нито за развитието на пристанищата, нито за развитието на морската индустрия. Това е огромен пропуск, който се надявам да не е направен умишлено. Пристанищата са една от основните части на морската индустрия, която генерира немалък дял от БВП на всяка държава. Неслучайто ЕС обръща огромно внимание на морската индустрия за разлика от България, която вече почти няма кораби под български флаг.

- Какво трябва да се направи, за да се върнат корабите под български флаг?

- Трябва да стане привлекателен така, както го правят другите държави с преференции по отношение на законодателството. Един пример. Може ли някой у нас да си купи кораб, като намери българска банка, която да го финансира? Това е един от основните проблеми. Когато вземе кредит от чужда банка, тя казва - да, но корабът ще плава не под български, а под еди кой си флаг. Една от сериозните спънки за развитието на българското корабоплаване и българското знаме е свързана с морската ни администрация - и като качество на кадрите, и като отношение. Администрациите на другите страни реагират мигновено при възникване на проблем, а тук трябва да минат дни, че дори и месеци. Надявам се да доживея момента, в който морската администрация ще бъде децентрализирана. Но не механично, както мнозина си представят и стават върли противници на този процес, който е абсолютно задължителен, за да се възроди българското корабоплаване и морската индустрия като цяло. Тази администрация се нуждае от дълбока реформа, за да може да привлече специалисти на европейско ниво, което е един от най-сериозните проблеми, с които се сблъскват корабособствениците. Морската администрация е една и седалището й трябва да бъде във Варна, а в София да има един координационен отдел или дирекция, която да се занимава с взаимовръзките както с другите ведомства, така и с европейските структури, имащи отношение към морското дело. Припомням, че когато бяхме наистина морска държава с над 120 кораба, в София имаше първоначално 3-ма души, после станаха 5. Сега във Варна са над 60 души и още толкова има в София. Изключително раздут щат!

- За децентрализацията се говори от няколко години?...

- И все тръгва, но само наужким. Децентрализацията на ИА „Морска администрация” е абсолютно необходима. И това основно трябва да стане с промените в КТК. Ако успеем да решим този фундаментален въпрос, другите са по-лесни. Но преди това пак повтарям - първото и основно, което трябва да се направи, е анализ на българското морско законодателство и час по скоро да започне работата по стратегията за развитие на морската идустрия за един дълъг период. Потенциалът ни като морска държава все още донякъде е съхранен, но ако продължава по досегашния начин, скоро ще го загубим напълно