Да се сложи край на заробващите ипотеки до живот. Тази идея е залегнала в пакет от проектозакони, подготвяни от група депутати от БСП и ДПС. Предвижда се въвеждане на 5-годишна давност за лошите ипотечни кредити, както и дългът към банката да се отписва поне наполовина при отнемане на единствено жилище. Очаква се текстовете да са готови до месец. Все още се умува дали давността да е само за лошите ипотеки, или да включва и потребителските кредити.

Друга идея е да се забрани на банките произволно да оскъпяват кредитите. Обсъжда се лихвата да бъде обвързана с международен индекс.

Група депутати подготвят законодателни промени, които да затегнат юздите на монополите и банките в страната. Част от идеите предвиждат въвеждането на нови регулации, които да бъдат в помощ на хората, които не могат да изплащат кредитите си.

Да се въведе 5-годишна давност за лошите ипотечни кредити и дългът към банката да се отписва при отнемане на единствено жилище. Това са част от идеите в пакет от закони, подготвяни от топфинансисти на управляващите, научи "Стандарт" от източници от "Позитано" 20. Очаква се текстовете да са готови до месец.

Има различни идеи колко да е давността - банките настоявали тя да е по-дълга, например 7 години, както е в Испания. Политиците обаче искат в интерес на потребителите срокът да е 3, максимум 5 години. Вероятно в крайна сметка ще се обединят около петилетката, след която задължението да отпада, ако банката не може да си го събере по съдебен ред. Все още е дискусионен въпросът дали давността да е само за лошите ипотеки, или да включва и потребителските кредити. Проблемът е, че няма закон за фалита на физически лица - предишното мнозинство на ГЕРБ написа такъв, но той така и не бе приет на второ четене.

Въпреки съпротивата на банките вероятно потребителите ще спират да са длъжници на трезорите, ако съдия-изпълнител им отнеме единствено жилище заради неплащане на вноските. Претърпяла е развитие първоначалната идея на червените депутати в такива случаи потребителят да бъде отписан като длъжник на трезора. В момента практиката на част от банките била да стават собственици на имоти, след това близки фирми правели един-два уж неуспешни търга да ги продадат на пазарна цена, след което го пускат на безценица, разказаха схемата соцдепутати. Така обаче кредитополучателят продължава да дължи немалка сума - разликата между размера на главницата по ипотеката, лихвите по нея и цената, на която е продаден имотът. Експертите на БСП са категорични, че ако не бъде изцяло освободен от задължението, длъжникът ще бъде разтоварен поне с 50% от него.

Друга идея е да се забрани на банките произволно да оскъпяват кредитите. Обсъжда се лихвата да бъде обвързана с индекса LIBOR например. Така, ако потребителят е сключил договор за кредит и нивото на LIBOR е бил 2,5%, това става съответният лихвен процент в договора му. Ако обаче LIBOR падне с течение на годините, лихвата също ще трябва да пада. Рискът тук е за потребителя, че при вдигане на международния индекс неговата лихва също ще расте. Затова в момента се търси балансиран вариант, който да е в интерес и на потребителите, но да е и прогнозируем рискът за трезорите.

"България се радва на стабилна банкова система и нашата цел е тя да остане такава. Но също така искаме да защитим потребителите", обясниха червени.

Потърсен за коментар, шефът на парламентарната бюджетна комисия Йордан Цонев (ДПС) бе лаконичен, че има договорка с Асоциацията на търговските банки и е поел ангажимент да не коментира промените до изработването им в окончателен вид.

Лошите кредити скочиха с още 3%

С 3,3% или 61,7 млн. лева се увеличи размерът на лошите и преструктурирани жилищни кредити за една година, сочат данните на Българската народна банка. За сравнение, към края на юли 2012 година лошите ипотеки възлизаха на 1,867 млрд. лева, докато към края на юли тази година размерът им достига 1,929 млрд. лева. Така по последни данни 21,8% от всички теглени жилищни кредити са проблемни. Общият размер на всички лоши и преструктурирани заеми възлиза на 9,9 млрд. лева, като от тях около 20% се дължат на жилищното кредитиране.

Друга интересна тенденция е, че през последните 12 месеца ипотечното кредитиране тъпче на едно място, като даже регистрира лек спад от 0,2% на годишна база. Година по-рано всички теглени жилищни заеми бяха за обща сума от 8,854 млрд. лева. Сега се поддържа почти същото ниво - 8,836 млрд. лева.

Като цяло от всички отпуснати кредити в страната, малко над 23% са лоши. Най-сериозен принос за проблемните заеми има корпоративният сектор, тъй като лошите бизнес заеми достигат близо 6,5 млрд. лева или 65% от всички лоши кредити.

Преди да приемат закони "на парче", да направят анализ на въздействието им

Левон Хампарцумян, председател на УС на Асоциация на банките в България

Дяволът е в детайлите, когато говорим за неща извадени от контекста. А контекстът изцяло засяга гаранцията и контрагаранцията върху задълженията. Една идея, извадена от контекста, която решава един проблем, но някъде другаде създава пет нови, няма да е полезна. Трябва да се разглежда общият контекст на нещата - да се види какъв ще бъде ефектът върху кредитния портфейл на банките, колко такива случаи би могло да има и т. н. Когато се направи този анализ, тогава ще може да се каже дали подобни регулации ще са полезни и дали въобще са възможни.

По света има най-различни ситуации, но когато говорим за тези неща, трябва да говорим за системи като цяло. Примерно в САЩ лошите ипотеки отиват в, най-грубо казано, държавна гаранция за ипотечните кредити. Така, когато банките имат много лоши кредити, държавата ги гарантира по някакъв начин. Това миниминизира загубите за банките, като им дава възможност да са по-агресивни и в крайна сметка повече хора да имат достъп до този тип услуга. Това обаче се случва в голямата богата американска икономика и съществува от 30-те години.

Тоест, просто да извадим един елемент и да се опитаме да го присадим тук не е разумно, защото на държавата и през ум не й минава да гарантира ипотеките, а и ние въобще не искаме подобно нещо. Просто не можеш да направиш едното, без да направиш другото. По принцип е хубаво по всички закони, които се правят, да има анализ на въздействието и след това да се види - да не се пишат закони "на коляно" или "на парче". Ако анализ на въздействието се направи, няма как да стане голяма беля.

Запорът на заплати помпа сивия сектор

Когато банките запорират трудовите възнаграждения на клиенти, които не могат да изплащат заема си, големият печеливш е единствено сивата икономика в страната. Това става ясно от думите на кредитния консултант Васил Кендов, предава "Дарик".

Според него, когато един длъжник осъмне със запорирана заплата, той няма друг избор освен да премине към сивия сектор. Така длъжникът започва да плаща и данъци, и осигуровки например върху 200 лв., а не върху 1000 лв. и вече ощетява и бюджета на държавата. Т.е., неизбежно ще дойде един момент, в който държавата ще трябва да вземе сериозни мерки за регулиране на банковия сектор, прогнозира Кендов.

Според него договорите за кредити обикновено не са достатъчно ясни. Така потребителят не може да направи информиран избор. Когато една банка обещава изгодна лихва, но при по-лоши условия за кредита клиентите често се подвеждат, вместо да изберат по-висока лихва при по-добри условия. А след време ниската лихва, от например 4%, може да стане 14%. Нещо повече, възможността за информиран избор е задължителна, за да има конкуренция между банките, категоричен е Кендов.

Всичко ще се калкулира с крайната цена

Доц. Стоян Александров

Европейската директива за ипотечния кредит все още не е готова и не се знае какви точно ще бъдат нейните текстове. По тях още много се спори и не случайно приемането й се забавя повече от две години. Освен това тя трябва да бъде адаптирана, да бъде "вкарана" в нашето законодателство. За да могат да се правят коментари по нея, трябва да се видят точно текстовете.

Но каквото и да се приеме от нашето законодателство, то ще се отнася до договори и взаимоотношения, случили се след нейното приемане. Но каквото е да се запише, каквито и отстъпки да приемат банките те след това всичко ще си калкулират в цената на кредита. Да вземем например предложението за отписване на задължението, ако банката е продала апартамента на некоректния длъжник, но сумата не стига да се погаси изцяло дългът - това при положение, че жилището е единствено за длъжника. Ако сега за един апартамент, който струва 200 хил. лв., банката отпуска 150 хил., вече ще дава само 100 хил. и така ще покрива намаленото обезпечение.

Не трябва да се забравя, че банките нямат интерес да продават заложени жилища, защото таксите, които плащат по цялата процедура, са около 15-17%. Освен това те дължат и ДДС, който не им се възстановява - значи още 20%. Това означава, че ако една банка продаде жилището на длъжник за 100 хил. лв., тя на практика ще вземе за него едва 70 хил. Що се отнася до изчисляването на лихвите и сега няколко кредитни институции вземат за основа например ЛИБОР или ЮРОБОР, като тенденцията е това да стане практика у нас.

Експерт: Фиксираната лихва е заблуда

Кредитите с фиксирана лихва са често срещана заблуда, защото привлекателно ниската лихва важи само за определен период от срока на кредита. На тази подробност обърна внимание финансовият консултант Стойне Василев, цитиран в икономическата рубрика "Марц" на "Дарик". Важно е да се знае и че кредити в определени валути са по-изгодни. Например лихвите по заемите в лева са по-високи заради рисковата премия от евентуално премахване на валутния борд в България. В същото време пък при кредитите в швейцарски франкове съществува сериозен валутен риск. Т.е. франкът може да поскъпне силно срещу еврото и това да доведе до оскъпяване на кредита, коментира Василев.