Символът бил открит в илюстрования български превод на Манасиевата хроника от далечната 1345 г. На него попаднали от фондация “Николай Хайтов”, докато изследвали произведението.



За произхода на кльомбата от години спорят различни държави, но находката в българския превод била най-старата известна досега. Манасиевата хроника е преведена в тогавашната столица Търновград за цар Иван Александър. Цели 7 века преди появата на интернет преводачите използвали символа и заменили с него първата буква в думата “амин”. В същото време думата “кльомба” се използвала в българския език още преди ерата на цифровите технологии и означавала грозно изписана буква.

От фондацията направили откритието, докато изследвали “произведението”. Нищо че то е изследвано, изследвано... И че във фондацията не са изследвали хрониката, а някое от фототипните й издания. Манасиевата летопис, или Манасиевата хроника, превод на “Световната летопис” на Константин Манасий (византиец!), направен по заръка на Иван Александър между 1335 и 1345 г., за последно беше издадена през 2007 г. от гръцката издателска къща “Милитос” със съдействието на апостолическата библиотека на Ватикана.

Но и през 60-те години на миналия век у нас вече имаше великолепно издание под редакцията на големия познавач Иван Дуйчев (“Миниатюри на Манасиевата летопис”, изд. “Български художник”). А през 20-те години миниатюрите в хрониката са изследвани задълбочено от Богдан Филов, а още по-преди, през 1897 г., народният представител Григор Начович предлага Ватиканският български ръкопис на Манасиевия летопис изцяло да се издаде “фототипически” в 200 екземпляра на “изящна пергаментна книга”.

Така че вероятно стотици хиляди са виждали страницата с онова сензационно “@мин”. Но изследователите от фондация “Хайтов” откриват чак сега, че това е кльомбата от електронната поща!... Кльомбата като знак в сегашния му смисъл е предложена за първи път от някой си Рей Томлисън, програмист. Дали той не е разглеждал българския превод на Манасиевата хроника, та оттам да му е хрумнало? Обаче знакът си е съществувал, хем твърде отчетливо е съществувал, защото е бил знак от търговските документи. Даже му викали “търговско at” - пише го в уикипедията. Но и това не е всичко, както се провикват в тв шоповете.

Знакът го имало още през Възраждането - ту със значението на мярка за тегло в Испания и Португалия, ту като съкратено обозначение на единицата за обем “стандартна амфора” (във Флоренция). И в Русия го е имало - в “Съдебника на Иван Грозни” от 1550 г. Там @-то е украсената с камшиче буква “азъ", която пък в кирилската система за изчисление значи “1". Само че къде е 1550 г. - къде 1345-а! И от там вече - Чудо! Знак @ дело на българи!

Може да сме на опашката за Шенген - между Ботсвана и Буркина Фасо, но сме дали на света маймунското “а”, както преди това му дадохме и компютъра. В България няма нито един препис на Манасиевата хроника! В Москва има, в Санкт Петербург има, в Хилендарския манастир на Атон има, даже в Букурещ има, у нас - не. Четвероевангелието, заръчано от същия онзи просветен цар Иван Александър, не е в Националната ни библиотека, а е в Британската, та светът го знае като “Лондонско евангелие”.